Je ne suis pas Нане

Има едно нещо, което ме вбесява в тая тъпа, малоумна и докарана до ръба на оцеляването на физиологично и интелектуално ниво от Герб държава, а именно – в чужбина е това, в Европа е онова. Абе в България да не би да ослепявате като стъпите бе?

Аз не съм Нане. Не съм и Вуте. Не ми пука какво е в Германия, нито какво е в Англия или Франция, нито какво е в Мадагаскар или Кирибати. Пука ми за това какво се случва тук. Достатъчно зле сме, за да мислим първо за нас си, а едва тогава да мислим за света, че всяка путка в тая държава се изживява като спасителка на света. Сори, Даяна го правеше преди 20 години, а майка Тереза дори по-рано, но дори този тренд не знаете от къде тръгва, нали? Живейте в „уникалния“ си свят, толкова си можете.

Ако случайно някой го успокоява например, че в Австрия има 3 метра сняг – мен не ме успокоява, защото това не корелира с живота ми. Корелира това, че има 10 километрова опашка с тирове на гръцката граница, корелира това, че навън колите се хлъзгат като на пързалка, въпреки зимните гуми и са на косъм да прегазят някой.

Омръзна ми да слушам малоумието на управляващите, че видиш ли еди къде си също било зле. И какво да вдигна банкет ли бе? Че някой някъде страда? А може би това трябва да ме успокоява, защото видиш ли някой е по-зле от мен? Наистина ли това трябва да бъде успокоението ми, вместо да гледаме какво е тук и да гледаме колко е пълна нашата паница, а не колко е празна тя при другите?

Истината е, че не ми пука, че в Швейцария ядат качествена храна. Пука ми, че тук ядем боклук.

Не ми пука, че в Румъния няма свобода на словото – пука ми, че тук няма свобода на словото, която иначе май беше записана в Конституцията, която за жалост явно депутатите не могат да прочетат – явно не могат да четат, или не искат, или не им пука за нея, което противоречи на клетвата им.

Омръзна ми от редовното оправдание, когато някой се насере, докато краде поредната порция от данъците ми с поредната обществена поръчка, че Европа го искало. Примерът от днес – митниците ни, които смениха системата си без необходимост и блокираха отново бизнеса. Тук се прави всичко възможно, за да се убие малкия и средния бизнес, а той повярвайте ми е гръбнака на една икономика.

Да го духа Европа. Аз съм българин първо, пък ако мога ще бъда и европеец – в момента за жалост не мога. Защо ли – защото имам някакви нормални човешки приоритети, които следват логична последователност. Пък и Европа май за пореден път се оказа не майка, а мащеха (Пакета „Макрон“). За мен е важно да имам битови удобства, а не нова кола или смартфон – просто не съм слабоумен идиот, каквито произвежда Герб на тълпи след 10 години гавра в образованието в страната.

Европа ли е вашия суверен, ако е така – марш навън! Ама не като евродепутати от България, защото вие не слушате собствените си граждани, а това не е представителство. Комуникационната дупка между управляващите и народа е толкова голяма, че вече изглежда като бездънна яма, обгърната от тъмна материя.

Изключително ясен признак за глупав човек е когато той постоянно се сравнява с други хора, при несъпоставими факти. Все едно аз да се сравня с Бил Гейтс и той като загуби някой милиард, а аз 100лв да се успокоя, че той е по-зле от мен, че видиш ли е загубил повече. Загубил е повече, защото е имал повече. Баси тариката съм значи, нищо, че имам 50лв в джоба, а той пак си остава милиардер.

Наистина ли? Такова ли е нивото в страната? Това ли ни дава сили да се събудим на другия ден? Да псуваме, да се ядосваме, да се изнеряваме, а накрая видиш ли защото някой друг е по-зле от мен – аз трябва да се усмихна и да съм щастлив от факта, че някой някъде страда повече и можеше да е по-зле.

Можеше да е по-зле – това е репликата, която ни пречи на нас(поздрави за „Америка за България“ с познатия среден пръст), защото истината е, че по-зле от това аз лично не помня. Може би трябва да ни пращат в лагери, да изнасилват жените, да бият мъжете и да убиват децата ни?

Сигурно и тогава ще ни каже някой, че в Бурунди са убили, изнасилили и изпратили в лагери повече хора, че и по брутално видиш ли. И това трябва да ме успокой? Ама сериозно ли? Не мисля. Аз не съм малоумен олигофрен, но за вас, които това може да ви успокой – изследвайте се, може пък да се окаже, че сте.

Жалката ни държава все повече заприличва на някакво скапано гето, където ако някой случайно срещне неудачи другите се успокояват, защото можеше да са те, вместо да му помогнат и да се опитат да се поучат от грешките, защтото още няма човек на планетата, който да се е поучил от успеха си.

Същото е и когато някой вземе, че изплува от мътната хепатитна кал на гетото България и надигне глава над другите чрез труда си (Герб направиха „работа“ мръсна дума в България, чувал съм случайно хора, които се подиграват на други хора, че работят – после нямало кадри), то веднага вместо да се потърси начин и другите да са добре, то се правят селски тъпотии, да не би случайно да изостанем докато се въргаляме в помията си.

Любимият ми сценарий е когато поредния мияч на чинии а.к.а. „Washdishing Supervisor“ се върне от чужбина и започне да обяснява „Пък във чужбинааа…“. Какво ти пука какво е в чужбина – виж в какъв лайнян коптор живееш. Вземи оправи бащинията си, пък после гледай каква е къщата на комшиите.

На нас наистина дявол до казана не ни трябва, достатъчно сме малоумни, за да вършим и неговата работа и то без да ни плаща докато си мислим, че сме големи тарикати и далавераджии.

А сега яжте си кренвиршите с лютеница и си кажете, че можеше да е по-зле, можеше да нямате кренвирши. Тъжното е, когато това ви успокоява…