Правописът в интернет

Съвсем скоро ми направиха забележка по повод правописа. Често чета правописният речник и все пак това не е основното ми занимание. Нямам претенции да пиша вярно на 100%. И все пак се чуствам като неграмотен циганин. Най-трудна ми е проклетата запетая и „Й“ и „И“. Ще помогна на братята блогъри да пишем правилно.

Ето как:

Запетая

  • В рамките на простото изречение
    запетая се употребява:
  • За отделяне
    на еднородни части помежду им.

    • При изреждане.
    • Забележка:

      Не се пише
      запетая при еднократно употребен съюз и, или.

    • При противопоставяне на
      еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала,
      например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.
    • При изреждане на еднородни
      части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр.,
      се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото
      начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.
    • При еднородни части, свързани
      със съюзи  както – така и
    • колкото – толкова, се
      пише запетая само пред втория съюз, например:  Колкото по-бързо, толкова
      по-добре.

    • За отделяне на повтарящи
      се думи помежду им.

– За отделяне
на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия,
вметнати пояснения.

  • Обръщения и междуметия:
    Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта.
    – Благодаря ви за честта, братя мили.

  • Вметнати изрази /предимно
    глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва
    ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти,
    разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:

Не се отделят със
запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може
би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно,
очевидно  в случаи като следнитте:  Той обаче не изпълни обещанието
си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно
просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче
се разболя.

– За отделяне на особените
части на изречението.

  • Обстоятелствени пояснения
    освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата,
    отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.
  • Думи и изрази, пред които
    стоят съюзи както и, и то  и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл
    на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в
    началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение:
    Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият
    израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише
    запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой
    космичен прах.
  • Еднородни части, свързани
    с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два
    дена,  т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите
и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен
израз.

– За отделяне на частиците
да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не,
не е вярно.

  • В рамките на сложното изречение
    запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения
    помежду им.
    • Пред просто изречение, което
      започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.

    • Пред просто изречение, което
      започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала,
      то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/,
      сякаш и др.

Забележка:

В изречения,
които съдържат повторителни съюзи  и – и, или – или, ту – ту или др.,
запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например:
Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше
.

  • Пред просто изречение, което
    започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто,
    когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където
    щяхме да нощуваме.
  • Забележки:

    • При сложни съюзи като
      само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се
      пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва
      да го изпълним.
    • Наречия тъй пред съюза
      че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи
      запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да
      го забравя.
    • Ако пред съюза, относителното
      местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто
      изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: 
      Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.
  • Когато подчиненото изречение
    е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със
    запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.
  • Забележка:

    Когато подчиненото
    изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая
    нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го
    напускаше.

  • Когато някой вметнат израз,
    ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между
    които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след
    скобите.
  • Не се пише запетая за отделяне
    на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
    • Пред съюза и, употребен
      еднократно.
    • Забележки:

      • Пред съюза и може да
        се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно
        означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете
        на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с
        очите си.
      • Пред съюза и се пише
        запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено
        изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати
        от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините
        в града.
      • Пред съюза и не се поставя
        запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после
        работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах,
        че вече съм свободен и мога да продължа работата си.
    • Пред съюза да, употребен
      еднократно, например:  Вън се зачу да свири хармоника.

    Забележка:

    • Съподчинени изречения,
      които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например:
      Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.
    • При повтаряне на съюза
      да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая,
      например:  Исках да го помоля да ми услужи.

    • Пред съюза да се пише
      запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено
      изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше
      да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват,
      но по-скоро да гладуват.
    • При сложни съюзи за да,
      без да, преди да  и др., запетая се пише пред предлога, например:
      Отиде си, без да каже нищо.
    • Когато съюзът да не стои
      в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например:
      Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.
    • Пред непреки /косвени/ въпроси
      /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам
      имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея
      тази сила.

    Забележки:

    • Допуска се употреба на
      запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или
      след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим
      помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си
      поведение.
    • Когато косвеният въпрос
      стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното:
      Дали това беше вярно, той още не знаеше.
    • Между два съюза, поставени
      един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр.
      например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: …вкъщи, а, когато/ 
      беше там, поръчваше да казват, че го няма.

    Забележка:

    Не се пише
    запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено
    като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен,
    но спомняйки /не: … сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново
    избухна в смях.

    • Пред относително местоимение
      и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само,
      едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може
      да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти
      помогна. – Попитах не защото не знаех.
    • Пред изрази като който и
      да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например:
      Нямаш право да обвиняваш когото и да било.

      Благодаря на uni-plovdiv.bg за полезната им информация по темата

, , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s