През последните години в България, а и в цял свят се надигат настроения в подкрепа на политическата коректност. Същите тези настроения обаче често, за да не кажа почти винаги изразяват брутални ограничения и репресии срещу свободата на словото, мисленето и самоопределянето.
2 члена от Конституцията на Република България, които откриваме и в почти всяка демократична конституция в света макар и под различна форма гласят:
Чл. 38.
Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Едно от нещата, които подкрепящите политическата коректност вероятно ще забележат в по-горния цитат е нещо, наречено „добро име“. За жалост не открих дефиниция за подобно правно понятие, но приемам (като всеки нормален човек), че то се изразява в клевета, лъжа и въобще форма на неистина, която е изказана по адрес на даден човек или група от хора.
Резонно у мен възниква въпросът „А ако казаното е истина?“. Логично при подобни обстоятелства, при които бива изказана истина, а не лъжа, хората, подкрепящи и налагащи такива практики на останалите в обществото са нарушители на конституционното право на гражданите да изразяват своето мнение свободно.
Както знаете често провокирам хората, а понякога това е умишлено с идеята да преценя начина им на мислене в дадена ситуация. В огромен брой от случаите съм използвал неща като това, че съм расист, комунист, нацист, националист и т.н., основно заради масовата тенденция тези форми на самоопределяне да бъдат отхвърляни и заклеймявани от обществото.
Когато проследя логиката на своите разсъждения обаче заключавам, че ограничавайки правата ми да се самоопределям като нацист или комунист (или друго) и изолирайки ме от обществения живот, то на практика срещу мен се води антиконституционна политика. Всеки, който се опитва да руши „доброто име“ (о, да ще се върнем на това понятие) на някой друг на практика нарушава Конституцията, че и не само нашата и на 2/3 от планетата, защото в случаите, когато аз се самоопределям като нещо, което е масово отхвърляно, то срещу мен тръгва локална кампания за дискредитирането на моята личност (поради липса на по-добри начини за обоснована аргументация по темата), което на практика уронва моето „добро име“ в случая едва ли не обявявайки ме за престъпник заради убежденията ми.
Най-лошото е, че това е нещо, което наблюдавам масово. Толерантността до колкото знам по дефиниция е двупосочна улица. На практика се получава нещо като обратния расизъм, при който черните мразят белите (да, това твърдение е истина, защото черните са си черни, а не зелени, а и нямам нищо против белите да получим по-конкретно определение в цветовия спектър стига то да е истина).
Светът е такъв, какъвто е. Ако нещо е черно – черно е, ако е бяло – бяло е. Не можеш да кажеш на черното – бяло или на бялото – черно нали? Спрете да вярвате в абсурда, че подменяйки думите, с които го описвате ще направите някаква промяна, защото, ако сте над 15 години сигурно сте си дали сметка, че в живота пропастта между думите и делата е чудовищна.
Ще ми се да разбера и вашето мнение. Но ако смятате да го изкажете под тази статия, то имайте предвид, че не може да подкрепите и двете неща, защото те на практика си противоречат. Наистина е нелепо някой да твърди, че не се пресичат, защото това е чисто и просто една ГОЛЯМА лъжа…
НЕ МИ ГОВОРИ С НЕДОМЛЪВКИ БЪЛГАРИНО ОТ ОВЧИ СТРАХ ДА ЗАЕМЕШ ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ!!!
…та кое избирате свобода на словото или политическа коректност?
П.с. Защо няма политически коректни термини за убеждения, които биват заклеймявани в обществото ли? Защото не е политически коректно да оставиш някой да изкаже собственото си лично мнение, особено, ако то е различно от твоето пък било то и гарантирано от Конституцята на държавата, в която живееш…
Tikvenik's blog 
#1 by Виктор Кордон on юни 20, 2016 - 11:24 pm
Здравейте, драги Тиквенико!
Казвам се Виктор (което едва ли има значение). Днес случайно (аз смятам, че в Природата няма случайности) попаднах на Вашия блог. Видях много интересни неща и преди всичко – много мисъл. Разбира се, не с всички Ваши разсъждения съм съгласен, но смятам това за нормално, тъй като няма как две различни личности да мислят напълно еднакво.
Много ми допадна едно Ваше съждение от статията „10 цитата на Адолф Хитлер, с които ще се съгласите”, а именно: „Не обичам да влизам в днешните модели за политическа ориентация и за това чета всичко и всеки. Няма лоша информация, а само такава, която глупакът не може да оцени и да си извлече съответните поуки”. Поздравявам Ви, първо, за това, че сте се запознали от първа ръка с идеите на Адолф Хитлер, вместо да се радвате на извадените от контекста и свободно интерпретирани (в духа на четящия Евангелието дявол) негови изказвания. Поздравявам Ви и затова, че имате смелостта да публикувате негови цитати, което днес е равносилно на ерес. Не, че Хитлер е месия и че трябва да се прекланяме пред написаното от него, а че, както казвате Вие, трябва да четем с голяма доза критичност всичко, и то от извора, и да си вадим поуките.
Ще си позволя да споделя едно мое преживяване, свързано с темата. Веднъж, докато се бях усамотил в почивката си на работа и четях „Моята борба”, ме видя мой колега, който направи укорителното и дори осъдително изказване: „Как можеш да четеш такова нещо!”. Мисля, че това отношение е показателно за състоянието, до което са докарани хората (а вероятно и аз самият в определени случаи) от пропагандата. Тази пропаганда ги кара да изпитват неприятни асоциации и дори отвращение само при споменаването на определени думи, като Адолф Хитлер, Гьобелс, Гьоринг, национал-социализъм, Трети райх и др.под. Човек може почти физически да почувства ненавистта, която подсъзнателно се появява у тях в такива моменти и която ги кара да се държат далеч от източниците, предизвикващи у тях такива противни усещания. Досущ като кучето на Павлов у тях се отключват несъзнателни реакции при наличието на определени зрителни или звукови сигнали! Така индоктринираните индивиди по никакъв начин не биха посегнали да прочетат сами нещо от Хитлер (още повече, че това едва ли ги интересува), а ще продължат да разчитат на услужливите тълкуватели, които, разбира се, следват неотклонно предписанията за политическа коректност, наложени след Втората световна война от победителите.
Аз не зная дали Хитлер, Гьобелс и германците са били прави и нямам намерение да им адвокатствам, но това, което знам, е, че няма как съвременната история да е коректна и пълна при положение, че ние познаваме само едната гледна точка – тази на победителите. Защото историята на Втората световна война в частност, която познаваме ние, е нищо повече от една гледна точка, изразяваща интересите на тези, които спечелиха войната и си присвоиха правото да определят границите на дискурса. Това е все едно съдията да взема своите решения въз основа само на показанията само на едната страна!
В тази връзка свободата на словото е несъвместима с политическата коректност без значение в коя област. Но поради съвсем естествени причини винаги ще съществуват сили, които ще се стремят да наложат контрол над информационните канали и по този начин да моделират и канализират чувствата и настроенията на масите. Мисля, че Ноам Чомски добре е дефинирал тези процеси: „Умният начин да се държат хората пасивни и послушни е да се сложат ясни граници за спектъра от допустими мнения и да се разреши широко обсъждане вътре в тези граници, като дори се окуражават най-критичните и дисидентски възгледи. Това дава на хората чувството, че имат свобода на мисленето, докато през цялото време основанията на системата се подсилват посредством ограничаването на обхвата на обсъждането”.
Политкоректността е съществувала винаги и във всички епохи, а не е измислена сега, и нашата задача е да се борим с нея, защото това е борба за правото да търсим, получаваме и разпространяваме информация. Разбира се, това касае онези, които не желаят да са пасивни потребители на удобно обработена и смляна за лесна консумация информация, а искат да получават в суров вид данните, които те ще смелят, осмислят, анализират, синтезират и в крайна сметка ще направят необходимите изводи.
Отлична илюстрация за методите на съвременната демократична пропаганда е преиздаването на „Моята борба” в Германия за пръв път от 70 години. Може би знаете, че оригиналният труд се състои от около 600 страници. Новото издание обаче е на цели 2000 страници и съдържа близо 3500 анотации и бележки под линия, тъй като всяко преиздаване или разпространение на оригиналния вариант без бележки е незаконно. Ясно е, че тези допълнителни бележки са необходими, за да не оставят читателя сам с книгата и с идеите на автора й, а да му създадат „правилното” мнение за тях, т.е. да го настроят на политически коректна вълна.
Тази материя е неизчерпаема и по нея може да се дискутира безкрайно. Ако моето мнение представлява интерес за Вас можем да продължим настоящата дискусия, както и да отворим други такива, тъй като виждам, че интересите Ви са твърде обширни. При желание можете да се свържете с мен в моя блог: http://kordon.blog.bg/
#2 by tikvenik on юни 21, 2016 - 9:47 am
Страхотен и изчерпателен коментар. Благодаря за добрите, а и лошите думи(така е обективно) 🙂 Мисля си, че когато някой е измислил коментарите в сайтовете е имал предвид точно този тип коментари, които допринасят за темата и разкриват допълнителни вектори за нейното развитие. Благодаря отново 🙂