За Света, Европа, Гърция и хората

Днес няма да има хейт. Днес ще пиша за нещо добро, нещо лошо и ще си позволя да напиша една малко по-странна статия, с повече емоционалност, но не и без съответния прагматизъм с оглед личните ми наблюдения.

Ще ви призная нещо – не съм голям фен на гърците. Сигурно имам достатъчно причини за това, но не за това искам да ви разкажа днес. Днес ще си говорим за кураж, за смелост, за воля, дори за грешки, но със сигурност за характер. Щеше ми се тази статия да е за политика, защото видях много такава в гръцките политици за разлика от нашите химици-банкери, физкултурници-министри, мутри-премиери – за добро или за лошо обаче тя няма да е за политика, а ще е за нещо повече от това – за хората.

Преди по-малко от 48 часа започна една интересна кампания, следваща модерния принцип на т.нар. crowdfunding. Тя имаше за цел една непостижима цел, а именно събирането на 1,6 милиарда евро в подкрепа на Гърция, с които тя да се издължи на своите кредитори в лицето на Международния Валутен Фонд – една много добре позната предимно с лошо, отколкото с добро организация, макар нейните създатели и управници сигурно да са на различно мнение от мен.

Кампанията беше обречена на провал от самото си начало, въпреки, че постави тотален рекорд и за по малко от 48 часа събра над 1 000 000 евро от обикновените хора, които не просто повтарят като папагали „Аз искам да съм част от решението, а не от проблема“, а реално показват, че са това решение.

Тя обаче показа нещо много повече от едно просто събиране на пари. Тя показа солидарност. Не съм ляв (нито десен), но определено хората застанаха един до друг в тази кампания и показаха, че Европа, Европейския Съюз и Еврозоната не могат да продължат да съществува в този си безпощаден рекетьорски вид. Време е за промяна и тази промяна трябва да удари зад врата бюрократите от Брюксел, които и без това се изживяват като полу-богове, които никой от данъкоплатците в Европа не е избирал. Те са чиновници. Те са бездушните тумори на ЕС. Те са ракът на Обединена Европа.

Макар замислена като нещо добро в своето начало инициативата за създаването на ЕС вече достигна ниво, в което огромна част от гражданите на държавите-членки не одобряват тези институции. Бързо стана ясно, че на институциите в Брюксел не им пука за това, както и че нямат проблем да прокарват външни и лобистки интереси без оглед мнението на европейците.

Европа, която е винаги един барутен погреб, който чака да се взриви, а днес е притискана от всички страни, както отвътре, така и отвън – визирам натиска на САЩ за приемането на ТTIP, за което никой не иска да пита европейските граждани и никой не си отвори устата за общоевропейски референдум.

Има стотици недоизяснени въпроси, които дразнят европейците и на тях им писна. Писна им от това да бъдат роби на прищевките на евробюрократите. Писна им от това ЕЦБ да има собствена сграда, която струва 1,2млрд на фона на вноската 1,6млрд на цял един народ по неговия дълг. Пак казвам гърците не са ми любимци, дори напротив, но с тях буквално се подиграха.

Подиграха се и с нас. Ще ми се да пиша, че куражлиите сме ние, но не сме. Ние сме от типа „Yes, sir“ а.k.a. солташаци. Подиграват се всеки ден с всички нас „великите мислители“ в Брюксел. И това не е Европа. Не е моята Европа, а предполагам не е и вашата.

Тя не се държи като майка, а като мащеха. Наказва, глобява, меси се в политиката на суверенни държави. Не, това не е Европа, за която хората мечтаеха. Това е една друга Европа. Фалшива и изкривена. Една бутафория на демокрацията и човеколюбието. Грозен мираж на солидарността между народите, за каквото се представя.

Тя е пръчката и моркова – сигурно и така би възпитала децата си. Който слуша – потупвания и трохи, който не слуша – шамари и наказания. А накрая детето е недоволно. И има защо. Живее в сиропиталище. Защото идея бе за добро, но да те унижават всеки ден не мисля, че е мечтата на европейските граждани. Не мисля, че е ничия мечта, нито пък някаква представа за нещо добро.

Постоянно ни повтарят как трябва да сме демократични (справка Украйна), но „великата“ брюкселска Европа имаше огромен проблем с гръцкия референдум. Та нима най-чистата форма на демокрация не е пряката.

Нима тази въпросната демокрация, която послужи като повод за десетки войни, които доведоха до възход на изроди като Ислямска Държава не тръгна именно от Гърция. И за пореден път – не харесвам гърците, но това няма значение, защото обичам хората с характер.

Тези, които отстояват мнението си.

Тези, които са готови да го бранят.

Тези, които има смелост да кажат, това, което мислят.

И няма да подкрепям Европа-мащехата. Ще ми се един ден да подкрепям Европа-майката, но понякога и аз съм реалист за нещата.

А Гърция – Гърция има характер!

Има свое излъчване, своя представа за демокрация, свои брилянтни политици, които искат само 5 месеца след началото на своя мандат вот на доверие от народа си, защото не искат да го лъжат.

Защото не искат да правят това, което продаващите им до вчера танкове и подводници срещу отпускането на заеми ги принуждават да вършат. Защото просто имат топките да го направят. Ние нямаме и сме по-зле от тях, защото с „финансова дисциплина“ чест не се купува. Тя се заслужава, а не се подарява.

И така трябва да бъде в Европа. Иначе – майната й. Аз не искам четвъртия райх, може да звучи леко цинично, но третия ми харесваше и без това повече, беше някак по-честен бе в намеренията си.

Ще завърша с няколко цитата от страница на мечтателите, събиращи пари за Гърция:

Димитрис Чатципорганис: „Вярвам в чудеса…“

Изабел Годино: „…като португалка аз не съм съгласна с позицията на моето правителство и ме е срам от тази Европа“

Бет П: “Парите не трябва да значат повече от хората. Успех Гърция.”

Сами Ганми: „Невероятно е какво могат да направят хората.“

Албърт Магнусон: „Можем да направим това.“

Мая Дерева: „Малките потоци създават големи реки…“

Р К: „Всеки път, когато се почувствам уплашена за това, което предстои или огорчена от злобните коментари, които чета навсякъде в Интернет мога да дойда на тази страница и да възстановя вярата си в човешката емпатия, доброта и духовна щедрост. Без преувеличение, това, което откривам тук ме просълзява. Благодаря ви, от Гърция.“

Лука Синали: „Аз съм мечтател, но не съм единствения…“

От един метател

п.с. И не забравяйте хора, които показахте що за завистлива нация сме и как не е важно ние да сме добре, а Вуте да е зле, че когато на комшията къщата гори – следващата може да бъде нашата.