Антиамериканизъм

Днес прочетох статия, която ми направи силно впечатление, както с изказ и стилистика, така и с идеите, които открих в нея. Чистосърдечно си признавам, че най-точното определение за мен освен хейтър е антиамериканист. Всъщност вече отдавна асоциирам САЩ с най-лошото, което виждаме днес в България, та нали техния модел тръгнахме да следваме.

1351727190972

Преди някой да ме е обявил за комунист и русофил (ако си толкова глупав виж статията за политическия далтонизъм , а може би и това ), който копнее по изгубената си младост ще кажа, че по време на промените в България съм бил на едва 4 години, но мога едно със сигурност да заявя – сгрешихме, а повярвайте и Бог да слезе на Земята няма да ме убеди в друго.

И тъй като не съм бил най-четения хейтър според Google Inc в България на 8 години, няма как да имам ясна представа, какво се е случило по онова време, но пък си давам ясна сметка – какво се случва днес и пак казвам – сгрешихме.

Да, аз наистина асоциирам САЩ (Америка) с най-лошото, което виждам по улиците. Дебелаците, дебилите, гурутата, самотните кариеристки, еко зомбитата, отвратителната бавнозагряваща поп култура, измамите на демокрацията по български, та реших да ви приложа статията, защото мисля, че си струва.

Неин автор е г-н Димитри Иванов, а заглавието й е „Писмо от България: Антиамериканизъм“
Сулцбъргър (Cyrus Sulzberger) беше влиятелен сред еврейството в САЩ и най-влиятелният журналист в света. Ако не броим Уолтър Липман Walter Lippmann), също роден в семейството на немски евреи. Влиятелният Сулцбъргър имаше колонка в „Ню Йорк таймс“ и снимка с вратовръзка. Влиятелният Липман имаше колонка в „Ню Йорк хералд трибюн“ и снимка с папионка.

Нека ми се карат стилистите, че повтарям думата влиятелен. Сега в България стилист значи коафьор. Влиятелни, влиятелни, влиятелни. След Първата световна война Липман се затворил в една стая със сътрудниците си, с цветни моливи и с карта на Балканите. Нарисували границите на България, без Липман да е идвал в България. Сулцбъргър дойде през 1957 г. със сътрудника си Том.

За бюлетина на БТА аз превеждах някои от статиите на Сулцбъргър и на Липман. Другите им статии ги превеждах за българското Външно, щото ми плащаха отделно от заплатата в БТА. Във Външно можеха сами да си ги преведат, но те не можеха сами на себе си да платят хонорар за превод.

През 1957 г., когато Сулцбъргър дойде в София, България отдавна беше „пуснала“ българските евреи да заминат за Израел. Сулцбъргър разговаря с Тодор Живков, който изказа пожелание да се възстановят дипломатическите отношения между САЩ и България. Сулцбъргър нищо не обеща. Само след няколко месеца дипломатическите отношения между САЩ и България бяха възобновени. Не знам как стана. Нито знам защо Сулцбъргър каза на Том: Като не обичаш да пишеш доклади, да не беше ставал дипломат. Можеше да си шпионин и без да си дипломат.

По същото време Липман се ядоса на тайните служби, че го подслушват и написа: „Noli permittere illegitimi“ (да не се позволява на копелетата). Те му отговорили също на латински: „Rebus sic standibus“ (тъй стоят нещата). Което пък Уолтър Кронкайт си го преведе като „That’s the way it is“ и с това изречение завършваше своите вечерни телевизионни новини. Кронкайт също беше влиятелен. В някои скандинавски страни нарекоха телевизионните коментатори „кронкайтери“. Не зная скандинавски езици и не знам дали думата кронкайтери съдържа ирония.

След възобновяването на отношенията със САЩ, понеже превеждах и художествена литература, US дипломатите, главно културните аташета, безплатно ми изписваха книги от САЩ. Някои дори ми даваха идеи какво да преведа и ако нещо в текста не разбирах, те ми го обясняваха.

Тогава България беше най-верният сателит на Москва. Но нямаше „антиамериканизъм“. Имаше въодушевление за всичко от Запад и особено от САЩ:, Louis Armstrong Satchmo Ambassador of Jazz, Гершуин, blue jeans, литература, Хемингуей, Фицджералд. Моите преводи излизаха в стохилядни тиражи и се разграбваха, купуваха се с връзки, книжарките ги държаха под тезгяха или ги продаваха в комплект с непродаваемите книги. Сега се превежда повече, но това има и недобра страна, понеже често пъти недобри преводачи превеждат недобри книги и „американско“ започна да става синоним на простотия наред с Fast food, молове, бройлери, напомпани с хормони, ГМО, шистов газ.

Във френския колеж учителите ни бяха французи с изключение на Стефанов по български език и литература. Той настояваше освен „Под игото“ да прочетем и одата „Уилсону“. В тази ода патриархът на българската литература Иван Вазов възпява президента на САЩ Thomas Woodrow Wilson, който отстоял правото на самоопределение за народите в многоезичните империи като Австро-Унгарската и Османската. Стефанов ни учеше да не сме политически фанатици. Целият клас се хилехме как в „Под игото“ чорбаджи Мичо Бейзадето се кара на даскала що казал на децата, че Русия загубила Кримската война. Русия не може да бъде победена, казвал чорбаджи Мичо Бейзадето.

Пък аз сега казвам, че Русия не трябва да гледа на България като на своя Троянски кон в ЕС, че Вашингтон и Лондон не трябва да смятат България за свой Троянски кон в ЕС, за да ускорят разпадането на ЕС, че в трудови войски циганите се ограмотяваха и получаваха занаят, зидаро-мазач, кофражист, оксиженист .. Казвам, че спекулантите от Уолстрийт отключиха световна криза. С горчивина казвам, че при правителството на Андрей Луканов планът Ран-Ът (1990г.) разори България и после България бе вкарана в злополучните военни начинания на US-НАТО по света. Някогашният български Pro-US ентусиазъм сега е попарен. Гневим се на банки, на монополи, български, руски, западни, канадски, северноамерикански. Защо си дадохме „Нефтохима“, двата теца „Марица“, двата козлодуйски енергийни блока, защо златото на „Dundee Metals“, защо US летците, като дойдат на съвместна тренировка, даже керосина ние им плащаме, защо български войници отиват на небългарски войни, защо плащаме за US изстребители трета ръка, защо момчетата от Чикагската школа внесоха в България пазарен фундаментализъм и доведоха България до просешка тояга, защо, защо.

Защото ни пееха за демокрация, пък то било: „Money makes the world go around, The world go around, A mark, a yen, a buck, or a pound, Is all that makes the world go around.“ Защото не бяхме толкова прости да не усетим колко е хубав този мюзикъл на Боб Фос, но бяхме достатъчно прости, за да не се усетим, че Иван Костов, „цар“ Симеон и ББ (Бойко Борисов) имат наум мъни, мъни, мъни.

Хеле пък ББ. Пишем се европейци божем. В Туркменистан, където е забранен „Фейсбук“ и да пушиш на улицата, си имат „туркменбаши“; ние „булгарбаши“, пожарникар с генералска фуражка като на панамския генерал Нориега. Резил.

Заради мъни, мъни, мъни германците на гърците – на ви пари да купите от нас ледоразбивач, подводница, после – bailout, дайте ни вашите острови. Ами кипърският капан, както го нарече Емил Хърсев? Бе то българските банки чрез парламента даже два капана ни заложиха, ама а да видим.

Виновни сме си ние, не друг. Но понеже у нас пробиха не само US бизнес и политически интереси, а и US икономически модели, аз казвам „антиамериканизъм“.

Аз не разбирам думата „антиамериканизъм“. САЩ не е Америка, а част от американския континент. Но в главите на възпитаниците на Харвард, на Йеил, на университета в Мейн, който акредитира „американския“ университет в Благоевград, изобщо в главите на всички US възпитаници и невъзпитаници САЩ са Америка. Дори светът е Америка – ако „San Francisco Giants“ играят с „Detroit Tigers“, това е „World Series“. Макар чe „Detroit Tigers“ не пътуват с правителствен „Еърбъс“ като „Бистришките тигри“.

Не знам какви влизат и какви излизат от разните US училища и университети. На мен и на моите съученици старият ни учител по български и литература, който ни караше да четем „Ода Улсону“, ни казваше: „Телета влизате, говеда излизате.“ Така добродушно го казваше, че не се обиждахме.

Да ви кажа за моя личен „антиамериканизъм“. Аз водех двама US генерали и една жена също в униформа на US-army, но не генералска, а с пагони на майор. Водех ги към площада около храма „Александър Невски“, където гъмжеше от народ. Тълпата възторжено скандираше „Ю-Ес-Ей! Ю-Ес-Ей!“ в очакване да се появи вицепрезидентът на САЩ Дан Куейл. Единият генерал, строен двуметров мъж, като забеляза, че вървейки, аз пуша, ми подаде пакетче „Lucky Strike “ за бакшиш. Идеше ми да го плесна през ръката. Не го направих, разбира се. Фръцнах се и ги оставих. След петнайсетина крачки майорката ме настигна, хвана ме през рамо и ми каза на ухото: „Знаеш ли тайната ни инструкция? Ако в САЩ застрелят президента, да застреляме вицепрезидента Куейл, за да не стане той президент.“ Този виц не го знаех. Спуках се от смях и ми мина пристъпа от „антиамериканизъм“. Каквото и да ми разправят, няма равенство между половете; жените са по-тактични от нас мъжете и е хубаво, че сегашният US посланик в България Марси Рийс е жена.

Оставям моите лични чувства настрана. Боя се, че в България ще се развихри антиамериканизъм, понеже български, US и други крадльовци продължат да бъркат в джоба на доведените до просешка тояга българи. Сега ние имаме временно правителство. Уау, мой лапсус. „Временното правителство“ е правителството от сто дни на Керенски преди революцията в Русия; аз трябваше да кажа „български експертен кабинет“.

Видяхте ли ме как казах „Уау“. Като същински „американски“ възпитаник. Аз като порасна, вместо „Писмо от България“ ще ви пиша „Наратив от България“. Пък вие не ме хвалите, че се американизирам. Ама похвалете ме бе, хора.

Да си дойда на думата. Сегашното временно правителство на България е креатура на дезертьорите. Аз заслужавам порицание. В писмото си на 13 февруари 2013 г. казах „Ледът се пука, господа съдебни заседатели“ и на 20.02.2013 г. правителството на ГЕРБ наистина подаде оставка и дезертира. Дотук добре. Вярно предвидих. Но аз не предвидих, че парламентът ще действа чак до 14 март и в интервала от 20 февруари до 14 март „пожарно“ ще прогласува брониране на грабителите срещу отговорност за грабежите и ограбването на България ще продължи с разните му менки-заменки, концесии от несебърските дюни до Пирин и още далавери. Хем знаех, че е „rubber stamp Parliament“. „Парламент гумен печат“. Законодателстване в 12 без пет казаха някои. Но то бе по-лошо. „A parting kick“. Ритник за довиждане. Сега се кая, че не предвидих този герберски „Parting kick“.

Причините за протестите ще останат. Временното българско правителство и да иска не може да удовлетвори протестиращите; то няма нито ресурса, нито времето, нито световното влияние на Сулцбъргър.

Временното правителство на Керенски не можа да замаже положението, та Плевнелиев и Райков ли. След Керенски дойде Октомврийската революция. Не мисля, че в България ще има революция. Народното брожение ще избие в неразбории и немалко антиамериканизъм, мисля. Но както рекъл шопът: Я най мразим да мислим.

Съжалявам хората, които не искат да пораснат. Не в онзи, щастливия аспект, а в този за разбирането си за обществото и реалността, която ни заобикаля. За вас не знам, но аз вече съм твърде възрастен (на 27 години), за да вярвам в Дядо Коледа, както казвам в не един материал в този хейтърски блог.

Ако да говориш, но да не те чуват…

Ако да работиш по 12 часа, но да получаваш мизерна заплата…

Ако откриваш справедливост, само в холивудските блудкави сюжети…

Ако да те ритат всеки ден и да убиват стремежа ти да бъдеш щастлив…

…за вас е свобода… за мен, не е… и никога няма да бъде…

От човека-плакат, на който днес пише „Yankee Go Home“

p.s. И преди да ми кажете, че ползвам US хостинг, US видео споделяне и т.н. помислете дали компютъра ви не е направен в Китай и дали ако си първи, това не означава ли, че просто си изпреварил втория…

p.s.2 Нали знаете…аз съм луд, а вие сте слепи…

, , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s