Бариера

Ако си мислите, че да се пишат статии, било то й хейтърски е лесна работа, то трябва да знаете, че в момента ви показвам среден пръст и клатя глава в отрицание. Иска се сърце, щипка лудост и сериозна обективност – една такава истинска, разбирате ли? Иска се и помия, нашата си родна с аромата на вулгарността, напарфюмирала българското общество.

Изненада! Този път няма да храня САМО политиците. Поне този път не. Няма да говоря за избори, игри и калашници. Този път съм се подпрял от другата страна на бариерата. И пуша. Защото видях надежда. Малка, но ярка искра в една тъмна нощ, която обаче оставя ясна диря в мрака и символизира надеждата.

Трагедията в Горни Лом е бедствие. Бедствие, как липсата на държавен контрол върху предписани актове, глоби и забележки може да се отрази върху живота на невинни българи. Интересни са в този момент неолибералните идеи за по-малък контрол от страна на държавата, нали? Бедствие, показващо как липсата на отговорност от отговорните лица (било държавен служител или частен предприемач) може да доведе до ден на траур, черни забрадки, наполовина спуснати знамена и страх да се говори открито в ефир за проблемите.

Стоя от другата страна на бариерата и пуша… и мисля, търся, преравям събитията, за да намеря поне днес нещо позитивно, нещо истинско. Поне днес искам да бъда Димитър Георгиев, а не Бико – принца на хейта.

Във вечерната емисия на Нова ТВ след трагедията гледах репортажа. Открих, точно там в отломките на човешката самота нещо интересно, което ми направи впечатление – фактът, че сме състрадателен народ и колкото и да сме сини, червени, комунисти или демократи, винаги помагаме и подаваме ръка, винаги бършем чуждата пепел и сълзи от челата на сънародниците ни. Забелязах и още нещо, което мнозина пропуснаха, пък и някак бих се изненадал да бяха забелязали.Горни лом

Това, което по обичайно невнимание открих обаче ме зарадва. Видях в репортажа от 24-та минута, българска разработка на робот, оборудван с камери и други джаджи, отново български. На фона на трагедията – това е нещо, което си мисля адски малко хора забелязаха – прекалено много чувстват у нас (не, че е лошо – просто мога няколко неща едновременно).

И това, ако не е ирония не знам? Така че, сещайте се с каква скорост започнах да търся в Интернет това българско чудо. Реших по името на производителя на камерата да потърся и робота, но се зачетох в характеристиката на самата камера. Изненадах се, че не ми отне време – просто прерових сайта на производителя и я намерих. Странно – българска работа, ама добра. Можело значи!

Малка, с непретенциозен дизайн, квадратна, кръстена с екстравагантното име „OE Thermo 35VFA“ (каквото и да значи това). Точно на фирменият им сайт – тук.

Отворих над 30 прозореца в браузъра си, за да разчета техническите характеристики. Колкото и да се имам за средно интелигентен човек, малко над долната шизофренична граница, се зачудих какво означават спецификациите. Ето кое ми направи най-силно впечатление.

Камерата открива човешка фигура на 660 метра (над половин километър?). Разпознава я на 235 метра и идентифицира лицето на 115 метра. Има степен на защита IP65. Знаете ли какво означава това, защото аз не знаех. Значение имат и двете цифри, 6 е „пълна изолация срещу прах“, а 5 е „защита от директна водна струя“ – ето линк. Още нещо интересно е, че тежи едва 820 грама, но и размерите му са впечатляващи – 127 мм на 80 мм. Това са между 4 и 6 стандартни кибритени кутийки, в случай че ви е трудно да си го представите. Другото, което ме завладя е време на стартиране за около три секунди. Ще го обясня на прост език – от 0 до 100 км на колата ви за три секунди.

Това, което ви казвам е просто – направете същото като мен. Дори нещо повече – отворете подобни камери от западни производители и сравнете българския продукт с техните при равни условия. Дайте ми поне една причина да не предпочета българското, особено, когато то е по-добро.

И като съм почнал, та да продължа с мислите си – как може да се натискаме за технология от западните ни „партньори“, каквито и да са при положение, че в България има все още кадърни хора, които проектират страхотни неща. Ама не само това, ами и дори да доразвиват западни технологии, защото и това видях в сайта на създателите.

Стига толкова. Това не е статия за камерите. Това е статия за бариерата. За българската бариера. За онази, на която съм аз, от другата й страна все пак има надежда.

Стоя, подпрял се на нея и пуша, подхвърляйки мислено в ръката си въпросната камера. И си мисля – как по дяволите позволяваме да се случва това? Как успяхме да си промием мозъците до толкова, че да купуваме западни боклуци с аргумента, че са по-добри …защото са правени на запад.

Защо все трябва да живеем разделени от бариери. От едната й страна да е пепелта, а от другата като феникс да възкръсва една надежда. Надежда, че при равни условия на всички нас, едните все пак успяват да го правят както трябва и да оцеляват, да се развиват и да имат мечти.

Надежда, че някой ден, скоро, ще изгорим другата страна на бариерата. Както и бариерата. И ще заживеем в едно по-светло място, което не искате да напускате през Терминал 2.

От хейтърът, който за ден не беше себе си, но пък си струваше… в името на българското

, , ,

  1. #1 by Сиска on октомври 9, 2014 - 11:55 am

    Ежедневната простотия, в следствие на зле свършена работа, която ни залива, върши чудеса – поражда страх, възмущение и негативи, и след цялото бръщолевене всичко си е отново постарому. На кой му пука за някви си там техники, дето и те ще са като всичко останало.

    • #2 by tikvenik on октомври 9, 2014 - 12:06 pm

      На мен ми пука…на мен ми пука, че начин има, че не всичко е загубено, че все още има надежда, а както казах и като споделих статията във FB…рядко я търся надеждата в България, но винаги ме радва, когато я открия.

  2. #3 by Сиска on октомври 10, 2014 - 12:50 pm

    Е – е-е-е, кога отидохте до Мола с идеята да си купите нещо българско, че ми цъкате минуси?

    • #4 by tikvenik on октомври 10, 2014 - 1:14 pm

      Лично аз не съм ти цъкал, но вероятно няма да си шокирана, ако ти кажа, че моладжийската аудитория и тази на блога почти нямат допирни точки…да не кажа хич…

  3. #5 by Сиска on октомври 11, 2014 - 8:46 am

    В Мола ходят и нормални хора все пак. Въпросът беше Кой отиде до магазина с идеята да купи нещо българско? А пък ако ми кажеш, че никой от контингента ти не понася молове и големи вериги с китайски стоки????:)

    • #6 by tikvenik on октомври 15, 2014 - 8:34 am

      Това е хейтърски блог все пак…и да…за 90% от аудиторията съм сигурен…за 10% просто не съм сигурен, но си го мисля😉 И аз излизам, за да купя нещо българско

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s