Планетариум – спомени от едно детство

Днес  ви предлагам един мой разказ. Мисля да направя серия, наречена „Спомени от едно детство“, но да видим колко съм сериозен в това отношение, че вечно съм ангажиран, но се надявам да намеря време и за това…


Планетариум Ямбол

Бях едва 14-15 годишен. В родния ми град Ямбол посещавах кръжок по Астрономия. Една от причините беше, че имаше страхотен планетариум. С нетърпение чаках да дойде време да отида в онази тъмна стая с купол, на който се проектираше цялата Вселена, докато аз и няколко приятели стояхме и се взирахме в нея с любопитство.

Затваряхме вратата. Разполагахме се в удобната стая и поглеждахме нагоре. Светлината постепенно намаляваше, за да свикнат очите ни с тъмнината и да можем да виждаме по-добре. След като ставаше достатъчно тъмно светваха и малките светлинки на машината в центъра на кръглото помещение.

Преподавателката вече беше пуснала тиха музика. Най-често слушахме Вангелис, Майк Олдфийлд или Жан Мишел Жар. Невероятно сложната машина започваше да се движи, издавайки тих и уникално характерен звук, който допълнително подсилваше вълшебния ефект. Сякаш се намираш в космически апарат, носещ се в безкрая на Вселената, а това бяха неговите бордови системи, които тихичко напомняха, че съществуват.

Небето, а в нашия случай куполния таван – оживяваше. Събуждаше се, за да ни разкрие поредната красива тайна на звездите. Малките светлинки шареха в невероятно прецизни движения и описваха нощното небе. Зазвучаваше поредния музикален шедьовър на Майк Олдфийлд и неговата „Tubular Bells“. Машината се завърташе за пореден път с този свой емблематичен звук и пращаше очите и умовете ни в някоя забутано кътче на космоса.

Музиката внимателно и дискретно биваше намалена. Лазерен лъч прорязваше тъмнината, за да посочи една от звездите на небосклона. В микрофона зазвучаваше тих и спокоен глас:

– Това е Бетелгейзе. Червен свръхгигант, който е и една от най-ярките звезди на нощното небе. Алфа от съзвездието Орион. Неговата плътност е значително по-малка от слънчевата. Размерът му е над 1000 пъти по-голям от този на нашето Слънце, но пък масата му е само 20 пъти повече. Той е звезда в късен стадий на своето развитие.

Музиката постепенно отново биваше увеличена и зазвучаваше „The Songs of Distant Earth“, а машината продължаваше да се върти и да преминава към следващата звезда и нейната история.

Така вперили поглед в небето открихме стремежа на човека към необятния Космос, към познанието, към свободата. Ах, каква свобода. Истинска, неподправена и чиста. Страхотния саундтрак на нашите премеждия заглъхваше зад нощния хоризонт заедно с изгрева, но усмивките и любопитните очи останаха на нашите лица завинаги…

От Бико

, , ,

  1. #1 by Sara on март 17, 2014 - 1:11 am

    За мен би било интересно да чета една такава поредица. Блогът Ви е най-интересният от всички – български и чужди, които редовно следя. Трябва да Ви призная, че в моя Топ 5 от Ваши публикации е „Истината за Украйна“.
    Успех Ви желая!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s