Не натискай големия червен бутон
Не натискай големия червен бутон
Continue Reading Add comment януари 28, 2010
Мислите на един мъртъв писател в разбъркан ред
Открих малка колекция от сентенции на един писател – Валентин Пламенов и както обикновенно се убедих, че една сентенция е толкова по-велика, колкото повече хората намират нещо общо между нея и обкръжаващия ги свят. Аз намерих доста в тези, предполагам и вие драги, скъпи, мамини хубавци, четящи един от най-просташките блогове в България(поне се надявам да е такъв, макар че, сякаш поизбягах от себе си и взех да бълвам някви лирични/оптимистични петна сперма – искам да имам поне едно влизане от google за „Чистене на петна от сперма по пердетата„).
Все пак Ви предлагам да оцените въпросния писател и неговите думи:
През целия си живот мислех, че живея в държавата на Станислав Стратиев. Оказа се, че съм живял в държавата на Кондьо.
***
Какво можеш да направиш за някого, чиято представа за свобода е да има господар?
***
Младостта не е талант, а физиология.
***
Само путьовците живеят дълго, старостта не е награда.
***
Какво значение има, че сме спечелили нещичко, след като абсолютно всичко изгубихме, а най-вече изгубихме себе си?!
***
В България не съм виждал богати джентълмени.
***
Най-големият враг на нашето поколение беше жаждата за демокрация. Тази жажда ни направи инфантилни, истерични и лековерни.
***
Инфантилно е да чакаш нещо от общество, където господстват две-три официални щампи, а под тях – като ниска купеста облачност – чалга.
***
Стигнете ли до дъното на отчаянието, никога не спирайте, защото ще ви хареса. Колкото и да не ви се вярва, отчаянието – също като онанизма, има определен чар.
***
Един народ, който харесва повече “Искам го – стискам го“ от “Лунната соната“, хич не е за оплакване, даже напротив!
***
В България на световно ниво стават само две неща: кисело мляко и предатели.
***
Смятах да умра от срам, а се оказа, че ми било писано да умра от глад.
***
Българинът все още си мисли, че месечният цикъл на Джулия Робъртс е по-важен от смисъла на собствения му живот.
***
Кого лъжем с този надпис над Народното събрание – “Съединението прави силата“, след като на всички вече ни е ясно, че у нас омразата прави силата?
***
Не е страшно да умреш, страшно е да се предадеш без бой!
***
Бедността е като шарката – личи ти по лицето. Колкото повече ти се иска да я прикриеш, толкова повече лъсва.
***
Талантът да си човек е особен талант и като всеки талант – или го имаш, или го нямаш.
***
Преди живяхме в затвор, сега сме затворници на времето.
***
Никога не съм вярвал сериозно, че сам по себе си социализмът ни е виновен, че живеем като идиоти. Днес, под егидата на червено-сините тъпаци, да не би да сме по-малки идиоти?
***
„Да живеят лудите и НИЕ битовите алкохолици“ – това си е мое о|о
автор: Курьо Курев от Курилските острови
Add comment януари 28, 2010
Още съм на кеф
Открих една страхотна група във фейсбук Аз израстнах през 90-те, така че все още съм на кеф ето нещо, което да ви направи по-щастиливи.
Абе нещо съм станал по-добър някак явно.
От Бат Жоро НАЙ-ТОЧНИЯ
Add comment януари 5, 2010
Един щастлив момент
За разлика от обикновенно когато беснея и плюя по всичко, този път ще бъда позитивен и ще ви покажа нещо, което със сигурност ще Ви стопли душата…(Проследете историята)
Ако знаете английски насладете се на този страхотен клип и надявам се да Ви хареса. За онези, които мислят че не са длъжни да знаят или просто не знаят съм сложил кратък разказ под видеото с коментар (превод) за случващото се в него.
През 1969 година Джон Рендал и Ейс Бурк видяли малко лъвче да се продава в един от огромните магазини Harrods. Виждайки самотното тъжно лъвче само в клетката те решили да го купят и приберат вкъщи.
Местният викарий им позволил да си играят с Християнина (така нарекли, малкото лъвче) в приземието на местната църква, съвсем скоро обаче лъвчето станало твърде голямо за техният апартамент и за градската среда въобще.
След година заедно с тях, те решили да го пуснат на свобода в неговата естествена среда в Африка.
Една година след като пуснали лъвчето на свобода сред дивата природа на двамата им дотъжяло за него и решили да отидат и да видят как се справя техният любимец, но били предупредени, че той сега е глава на собствен прайд и няма начин да ги помни и е загубил чувствата си към хората, отдавайки се на дивата си природа.
…Те все пак решили да отидат и да се срещнат с него…
След като открили прайда и се изправили лице в лице с него се случва всичко след 45 секунда в този уникален видео клип.
Надявам се да Ви хареса…
За приятелството няма време, няма място, няма обстоятелства, ако е истинско то трае цял живот…
THE NEW GUY
Add comment януари 2, 2010
Смърт
Идвам от село мама Ви мръсна,
моята цел е гъза да ви пръсна.
…
С-М-Ъ-Р-Т
(представете си че го викам гол до кръста с два касапски ножа в ръцете и кървясало око, като на пияница след тридневен запой през който не е мигнал, а в лицето напомням на хомогенна маса смес между асфалт и плът вследствия на битов инцидент с трактор и лопата при който съм загубил не само окото, а и половината си скалп и едното си зърно)
Add comment декември 28, 2009