Posts Tagged тиквеник

TIkvenik.wordpress.com – 2012 в цифри

Ето накратко:

Около 55000 турсти всяка година посещават Лихтенщайн. За последната година този блог е видян от над 200 000 души. На Лихтенщайн това щеше да отнеме 4 години.На практика имам повече посетители от малките държави в Европа!

Пълна информация.

Advertisements

, , ,

има 1 коментар

Ако четеш това, значи съм мъртъв!

За много години боклуци! Хейт за вас и през новата 2013 година! Оригинално за цялото оркестър! И да… това не е моето предсмъртно писмо, това е вашето предсмъртно писмо!

Това е статия, която ще напиша вбесен от импотентността на родното блог пространство – факт е, че вероятно ще я потвърдя и самият аз. Ако е така, не пропускайте да ме хейтнете на телефон 0900-hate-me-now само 300 марки в минута. Прочетете остатъка от публикацията »

, , , , ,

6 Коментари

Добавих и брояч на RSS абонатите

Отдавна се канех да направя и това нещо за блога. Има все пак тук, там някой абониран за него, та реших да си направя статистика. Брояча все пак е нулиран, тъй като новия фийд не отчита абонираните през https://tikvenik.wordpress.com/feed/ ,а само тези от създадения днес фийд във feedburner.com. Можете да го видите в горната лява част на блога.

 

Елате повече 😉


, ,

Вашият коментар

Въпросите на Джон Тикъл

Тъй като ключовите думи, по които хората откриват този хейтърско-злобарски блог са постоянен източник на вдъхновение за мен (няма да обяснявам за какви неща хората идват тук – Божееееее). И като експеримент този блог ще следва хората и ще им дава това, което искат. Те Google изкарват хакнат / кракнат софтуер на първа страница, та аз ли тука ще се дърпам да дам на потребителите това, което искат…

Та днес видях интересно влизане…аз също харесвам Брейниак и се зарадвах на ключовата дума въпросите на Джон Тикъл…и реших да споделя една скромна колекция от именно тези, бих ги нарекъл риторични въпроси, които откровено забавляват аудиторията на предаването. Ето ги  и тях: Прочетете остатъка от публикацията »

, , , ,

Вашият коментар

Онлайн минута е много ?!? Едно състезание за силните на деня

Не няма да ви задавам въпроси. Ще давам награди на читатели. Просто наградите са електронни книги (точно като в телевизионното предване) – както виждате в този блог няма реклами.

Как да участвате?

Напишете собствена статия за каквото ви хрумне…например за хакване (допустимо е да е преводна, но да не е копи пейстната от друг български сайт). Имам си инструменти, за да се уверя в това.

Според тематиката на вашата статия ще ви дам безплатно книга, а на най-четената статия в края на месеца – 5 книги. Може да добавя и връзка към вашия сайт, ако ми хареса материала. Всеки може да участва.

Нужно е само:

  1. Пишете на относително грамотен български език …да,да translate.google.com няма да ви свърши работа, за да одобря вашия материал, въпреки, че и аз самият правя доста грешки в бързината докато публикувам, но се старая да не дразнят много и да компенсирам с полезна информация.
  2. Колкото по-интересен е материала, толкова повече посетители ще има.
  3. Можете да споделите статията си след като съм я публикувал в различни социални мрежи – Facebook, Twitter, Svejo, 123 и т.н.
  4. В зависимост от интереса наградите ще ги давам или всяка седмица или всеки месец (ако никой не пише ще ги дам на тоя, който е написал)
  5. В статията може да има връзки, но не прекалявайте освен ако не става дума за източници на наистина полезна информация.

Пример:

Решавате да пишете статия за SQL injection. Аз я публикувам и вие получавате книга на тематика хакване 😉 Книгите са на английски…рядко и на български език. Ако искате да се развивате в IT сектора рано или късно ще трябва да научите английски – няма как. Примерни книги награди за подобен тип статия са :

  • Google Hacks
  • Big Book of Windows Hacks
  • Hacking…
  • Hacking The Xbox 360…
  • Windows XP Hacks…
  • SQL (поне 20 различни)

За различна тематика на статията, която напишете давам избор на книга, която искате (имам доста ;))

А забравих да кажа – статията трябва да е поне 350 думи дълга. Запазвам си правото да не публикувам копирани статии (после ще се оплачат хората, от които евентуално сте ги копирали) нито по-кратки от 350 думи, както и откровено безсмислени.

В крайна сметка идеята е да ви даде възможност да ме оплюете, ако искате или да споделите нещо интересно с аудиторията на този блог.

Хайде и успех.  Статиите можете да публикувате като коментари (Сложете най-отгоре текст „Статия“), а аз ще имам грижата за тяхното оформление и публикуване.

от спасителя в калта

p.s. Забравих да добавя, че ако някой прояви постоянна инициатива ще спечели много, ама много 😉

, , , , , ,

2 Коментари

Непоискано търговско съобщение №14322

Днес ми направи впечатлени колко интересни думички са се събрали в „Бурята с етикетчета“ на блога, та репих да съчиня една кратка и несъдържателна история от тях. Прочетете остатъка от публикацията »

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Не, на кратките изречения

Днес прочетох в един от престижните български блогове предоставящи съвети за копирайтъри, че трябва да пишете кратко, точно и ясно. Категорично съм против това. Написах адски дълъг коментар, която считам съм длъжен да споделя тук, па макар може би да бъде отчетен като „duplicate content“  (все пак ме боли дали сте трима или 3 милиона ).

Аз не съм съгласен с автора, като наблягам на това, че може Хемингуей да е е писал с кратки изречения (в контекста на коментара на колегата читател), но редица други – с дълги.
Всъщност най-добрият роман на 20-век „Одисей“ на Дж. Джойс (според доста високо оценена комисия) представлява 8 огромни изречения без пунктоация.
Имайте предвид, че литературата, която се пише за художествени цели не е нужно да е елементарна – това и е идеята, тя трябва да развива мисленето на хората.

Ако обаче пишете статии за целите на маркетинга (т.н. поне от мен американски стил), то тогава кратките изречения са вероятно необходимост, подтикваща към отвеждането на клиента до стадия на покупката на продукта/услуга предлагана от съответния сайт т.е. повишат неговата увереност, стимулирайки неговата самооценка, че е разбрал абсолютно цялата нужна му информация, касаеща съответния продукт.
Макар да знам за блога на автора и да съм писал статия по повод „Блогопедия“ не мога да се съглася, че пренебрегването на интелектуалната летва ще доведе до отговорната ни и съвестна гражданска позиция… не напразно обвиняват американците, че са глупави – на тях просто не им се налага да са умни …

Чакам сериозен хейт (тази любима bg дума) по въпросният коментар или поне по тази статия. Все пак автора на основната публикация е доста сериозно име, та може да се завърже малък спор. Надявам се – та нали в спора се корени истината…

От Рамбо Силек

п.с. Не се сдържах и ще оплюя БТВ – „Умрете в калта на собственото си лицемерие“

, , , , , ,

Вашият коментар

Правописът в интернет

Съвсем скоро ми направиха забележка по повод правописа. Често чета правописният речник и все пак това не е основното ми занимание. Нямам претенции да пиша вярно на 100%. И все пак се чуствам като неграмотен циганин. Най-трудна ми е проклетата запетая и „Й“ и „И“. Ще помогна на братята блогъри да пишем правилно.

Ето как:

Запетая

  • В рамките на простото изречение
    запетая се употребява:
  • За отделяне
    на еднородни части помежду им.

    • При изреждане.
    • Забележка:

      Не се пише
      запетая при еднократно употребен съюз и, или.

    • При противопоставяне на
      еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала,
      например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.
    • При изреждане на еднородни
      части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр.,
      се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото
      начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.
    • При еднородни части, свързани
      със съюзи  както – така и
    • колкото – толкова, се
      пише запетая само пред втория съюз, например:  Колкото по-бързо, толкова
      по-добре.

    • За отделяне на повтарящи
      се думи помежду им.

– За отделяне
на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия,
вметнати пояснения.

  • Обръщения и междуметия:
    Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта.
    – Благодаря ви за честта, братя мили.

  • Вметнати изрази /предимно
    глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва
    ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти,
    разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:

Не се отделят със
запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може
би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно,
очевидно  в случаи като следнитте:  Той обаче не изпълни обещанието
си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно
просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче
се разболя.

– За отделяне на особените
части на изречението.

  • Обстоятелствени пояснения
    освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата,
    отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.
  • Думи и изрази, пред които
    стоят съюзи както и, и то  и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл
    на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в
    началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение:
    Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият
    израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише
    запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой
    космичен прах.
  • Еднородни части, свързани
    с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два
    дена,  т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите
и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен
израз.

– За отделяне на частиците
да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не,
не е вярно.

  • В рамките на сложното изречение
    запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения
    помежду им.
  • Пред просто изречение, което
    започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.

  • Пред просто изречение, което
    започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала,
    то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/,
    сякаш и др.

Забележка:

В изречения,
които съдържат повторителни съюзи  и – и, или – или, ту – ту или др.,
запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например:
Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше
.

  • Пред просто изречение, което
    започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто,
    когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където
    щяхме да нощуваме.
  • Забележки:

    • При сложни съюзи като
      само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се
      пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва
      да го изпълним.
    • Наречия тъй пред съюза
      че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи
      запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да
      го забравя.
    • Ако пред съюза, относителното
      местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто
      изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: 
      Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.
  • Когато подчиненото изречение
    е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със
    запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.
  • Забележка:

    Когато подчиненото
    изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая
    нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го
    напускаше.

  • Когато някой вметнат израз,
    ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между
    които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след
    скобите.
  • Не се пише запетая за отделяне
    на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
  • Пред съюза и, употребен
    еднократно.
  • Забележки:

    • Пред съюза и може да
      се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно
      означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете
      на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с
      очите си.
    • Пред съюза и се пише
      запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено
      изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати
      от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините
      в града.
    • Пред съюза и не се поставя
      запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после
      работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах,
      че вече съм свободен и мога да продължа работата си.
  • Пред съюза да, употребен
    еднократно, например:  Вън се зачу да свири хармоника.

Забележка:

  • Съподчинени изречения,
    които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например:
    Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.
  • При повтаряне на съюза
    да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая,
    например:  Исках да го помоля да ми услужи.

  • Пред съюза да се пише
    запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено
    изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше
    да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват,
    но по-скоро да гладуват.
  • При сложни съюзи за да,
    без да, преди да  и др., запетая се пише пред предлога, например:
    Отиде си, без да каже нищо.
  • Когато съюзът да не стои
    в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например:
    Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.
  • Пред непреки /косвени/ въпроси
    /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам
    имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея
    тази сила.

Забележки:

  • Допуска се употреба на
    запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или
    след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим
    помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си
    поведение.
  • Когато косвеният въпрос
    стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното:
    Дали това беше вярно, той още не знаеше.
  • Между два съюза, поставени
    един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр.
    например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: …вкъщи, а, когато/ 
    беше там, поръчваше да казват, че го няма.

Забележка:

Не се пише
запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено
като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен,
но спомняйки /не: … сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново
избухна в смях.

  • Пред относително местоимение
    и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само,
    едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може
    да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти
    помогна. – Попитах не защото не знаех.
  • Пред изрази като който и
    да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например:
    Нямаш право да обвиняваш когото и да било.

    Благодаря на uni-plovdiv.bg за полезната им информация по темата Прочетете остатъка от публикацията »

, , , , ,

Вашият коментар