Защо не променихте света или поне България

„Колко ли щеше да бъде избирателната активност, ако ДПС не участваха в изборите?“ – приятелка във Facebook

Този хейт е малко по-различен от това, за което пиша по принцип. Най-често препоръчвам активност, но когато тя е овладяна от силите, които не харесвам, то активността от страна на противниците на определена идея всъщност я прави дори по-силна. Това е т.нар. легитимиране на идеи, които не одобрявате, но се фокусирате върху тях, без да си давате сметка за това. Логично в случая ще препоръчам пасивност в конкретния контекст, а именно изборите в България.

„Никога, никога, никога не се отказвай!“ – неизвестен хероинов дилър

Всеки път, когато определена идея бива пропагандирана мащабно от силите, които не искате да я овладяват, то в крайна сметка зад това вероятно има замисъл. Практически е невъзможно да победиш някой в играта, която той е измислил, макар теоретично това да е допустим вариант. Причината е проста – той определя правилата на играта и вашата слаба информираност му дава шанса да предвиди всеки ваш ход, а така и неговото париране. Той играе тази игра много преди вас!

„Гласувай – от теб зависи!“ – реплика, повтаряна от всяка политическа партия, която не харесвате
Vote or Die
Много от вас вероятно са чували за Джийн Шарп, човекът, написал книгата за ненасилствена съпротива срещу репресивна власт „От диктатура към демокрация“. Някои може би дори са я чели и дори са си дали сметка, че тя е използвана като фундамент за подмяна на власт по неортодоксален начин. Именно тук е квинтесенцията на книгата в настоящия контекст.

Какво искам да кажа? Не можете с методи, които са добре познати и напълно предвидими да изолирате влиянието на някой, който има преднина пред вас, а вие не разполагате с ресурсите да го догоните. Единственият ви вариант е неортодоксалното действие, а в случая с изборите – пасивност. Това в никакъв случай не значи незаинтересованост, а пълната й противоположност – информираност в максимална степен.

„Моят глас не се подарява – той се заслужава“ – Принца на хейта a.k.a. Аз

Неортодоксалните действия са всичко онова, което би могло да разклати стабилността на силните на деня, които вероятно както и аз не харесвате поради няколко милиарда причини. За да можете да приложите подобни мерки поне в личен план ще ви е нужен характер, тъй като общественият натиск е чудовищен и си служи с вносни изтъркани до безобразие клишета, който реално нямат приложение в контекста на ситуацията. Чест пропуск на тези клишета е липсата им на адаптивност и това може да се окаже един чудесен аргумент, докато убеждавате папагалите с чугунените глави приели формата на активно гражданско общество.

„Кой предложи Делян Пеевски?“ – папагалстваща чужди мисли протестърка

Няма нищо лошо във въпроса КОЙ с изключение на това, че доста преди него трябва да си зададем въпроса ЗАЩО. Никой обаче не смее да попита защо, защото го е страх да получи отговора на този въпрос. За сметка на това у нас КОЙ е доста по-популярен от ЗАЩО:

  • За кой да гласувам? – Защо да гласувам?
  • Кой предложи Делян Пеевски? – Защо предложиха Делян Пеевски?
  • Кой е виновен? – Защо се стигна до тук?

Именно използването на въпроса КОЙ, вместо ЗАЩО отразява една отвратителна обществена нагласа, която не приема мерки за справяне с пораженията и тяхната превенция, а я устройва да намери виновни, с които да си измие ръцете и всичко да продължи по старому.

Както показва политическия опит у нас лицата може и да се сменят, но практиките се запазват. Именно тази констатация трябва да насочи обществото към задаването на повече въпроси ЗАЩО, а не КОЙ. Дори в случай на откриването на някой, с който да се измият ръцете, то това няма да реши проблем в дългосрочен план, а ще създаде една временна кръпка, която в кратки срокове ще бъде отново зейнала, за да продължат политиците да правят това, което правят най-добре у нас – да крадат.

„Защо е думичка вълшебна, Защо е думичка потребна. Чудесна дума е Защо – навред по земното кълбо. Понякога с едно Защо ще чуеш отговори 100. Защо не се изтрива с гума, защото е вълшебна дума.“ – българска детска песничка

Още повече че въпроса ЗАЩО често предразполага дори към наказателни производства, докато КОЙ се използва в асоциативен PR контекст за насаждане на вина на този, който не ни е удобен и/или за консолидиране на симпатизантите ни.

КОЙ беше наложен от десните сили (според мен ГЕРБ не са десни, но това е друга тема), които отново се опитаха чрез наистина елементарна PR техника да насаждат асоциация и очерняне. Никой обаче не си зададе въпроса ЗАЩО, защото хората просто следват политически линии вместо да инициират мисъл и да питат себе си „Съгласен ли съм с всичко, което моята партия прави?“.

„Избираме да отидем на Луната до края на това десетилетие, не, защото е лесно, а защото е трудно!“ – Джон Ф. Кенеди

Именно липсата на подобен въпрос оформи лицето на нашия 25-годишен преход, който вместо да решаваше – обвиняваше, а това беше единственото нещо, което караше хората да гласуват – омразата, вместо делата. Точно това е и причината у нас да се счита за нормално да избираш по-малкото зло, нещо, което би било абсурдно в един прагматичен свят. Ето няколко хиперболизирани примера, за да ви стане още по-ясна идеята:

  • Избери как да убият човека – да го обесят или да го разстрелят
  • Избери дали да те блъсне Мерцедес или BMW
  • Избери дали да си купиш негодно месо за 10лв или негодно месо за 20лв

Изводът от горните примери е прост, а именно никой не иска да избира подобни неща. Защо тогава продължаваме да гласуваме с идеята да избираме по-малкото зло? Просто е – ние не гласуваме за решения, дела, истини – ние гласуваме от омраза.

Докато подобна масова политическа нагласа е в сила, то ние няма как да очакваме да виждаме дела от страна на политиците. Те винаги ще използват омразата ни, за да ни закарат до урните и да избираме „по-малкото зло“, защото делата са скъпи и биха редуцирали обема на техните кражби. С други думи – чиста рентабилност в предизборните кампании и дори при управлението.

За това аз избирам да не гласувам!

Отказвам да играя предвидим ход. Някои сигурно ще кажат, че това също е предвидено, но искам да питам дали са предвидени едни 80-90% негласуващи? Едва ли! Именно към това се стремя и то малко по-малко се случва, защото на изборите през 2014 година, гласувалите са по-малко от половината, което отразява липсата на доверие у хората.

„Какъв е смисълът?“ – Кайл Бровлофски, South Park

Смисълът, който търсите не е анархизмът, макар и вероятно да съм звучал така в началото на публикацията. Смисълът е отказът от легитимация на властта до момента, в който тя не започне да прави дела в името на своя суверен, вместо да се фокусира върху омраза предизборно и крадене следизборно.

Аз искам дела! Аз не искам обещания! Аз не гласувам за по-малкото зло! Аз гласувам за доброто!

…и за това не гласувах на изборите от 05.10.2014

Advertisements

, ,

  1. #1 by Borislav Arapchev on октомври 9, 2014 - 8:48 pm

    Мите, разбирам и приемам тезата ти, но пак мисля, че думите ти не премахват смисъла да се гласува 🙂

    • #2 by tikvenik on октомври 9, 2014 - 9:38 pm

      Статията е писана в деня на гласуването…както виждаме днес…то нищо не промени 🙂

  2. #3 by Atakan on октомври 11, 2014 - 2:31 am

    ЧУК ! :>

  3. #4 by Сърнела Воденичарова on октомври 11, 2014 - 7:57 pm

    Смисълът „да се гласува“ е наличен при съвсем други обстоятелства. Например, когато имаш доверие в този, за когото гласуваш, основано не на обещанията му (често доказано и системно неизпълнявани – това е друг парадокс…), а на делата му, недвусмислено и нееднократно говорещи за единомислие с теб и грижа за твоите и на останалите хора естествени интереси.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s