Луд

Из помислите на един луд…

Гласовете жужаха в главата му. Вената на челото му пулсираше. Той се въртеше в леглото и не можеше да заспи, а вече почти минаваше 4 сутринта. Навън се чуваше куче, което рови в казан. Котка пропищя в далечината, сякаш върху нея се стовари нечий ритник. Шумът не спираше. Те искаха още и още. Не го оставяха да заспи. Проклетите гласове. Чуваше се вятъра, който брулеше есенните листа и свиреше в отворените прозорци. Той се изправи и отиде да затвори вратата, точно преди тя да се тресне. Гласовете му го подсказаха.

Скапан ден. Отново нищо свършено. Дразнещо е да си зает по цял ден, а накрая да не си свършил нищо. Това те убива. Излизаш от офиса. Чакаш автобуса в омачкания си шлифер и покъртителната брезентова шапка и се надяваш лелята на седалката срещу теб да не е прекалила с чесъна. По дяволите. Нямаше късмет. Всички бяха прекалили. Наздраве копеле.

Музика. Стържене по плочките, сякаш от чадър, ама от онези с острия връх, дето си мислиш, че са създадени, за да намушкаш някой с тях. Музиката се увеличаваше. Доплеровият ефект си знаеше работата. Колата се приближи и подмина. Музиката изчезна в някоя от криволичещите кални улици, нагоре към махалата. Остана шума от тътрещи се подметки и стърженето на чадъра.

9 сутринта. Поне 10 души се бяха свили под навеса на спирката. Октомврийския студ блъскаше яростно, а съюзник му бе пронизващия леден вятър, дошъл от някой хладилник. Измръзваш до костите. Водата удря лицето ти. А хората се тъпчат един в друг и гледат да се прикрият от препускащите по пътя коли, които сякаш нарочно се опитваха да ги опръскат. Шибана работа. А гласовете и шума не спираха. Мамка му!

Слънце. Най-накрая. Дъга. Нямаше по-педерастки ден от тоя. Толкова изменчив като жена с червена коса в цикъл. Като перките на вятърна мелница. Като несигурен в съдбата си житен клас, очакващ своята гилотина пред погледа на комбайн по време на жътва. И накрая – път. А шума не спираше. И пак проклетите гласове. Нещо трябва да се направи. Пусна си музика в слушалките. Никога нямаше да я чуе, така както искаше. Просто искаше да избяга, но вече беше късно.

Проститутка примамваше клиенти от тротоара като паяк невръстни мухи в мрежата си. Пазарлъкът вървеше на висок глас. Отдалече. Срама го нямаше. Пък и да го имаше – едва ли щеше да промени нещо. Счупено токче на евтини обувки. Удар. Кръв. Счупен нос на една пияна евтина курва. Край.

Advertisements

, ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s