В началото бе дискът

В началото бе дискътФайлът си тананикаше стара, никому неизвестна песен в някакъв дърт ретро формат от преди няколко века. Песента дори не бе песен, а някакво проклето стържене, което машините приемаха за музика. Колегата му по диск, гледаше замислено в безкрая на цифровата вселена, която представляваше един олющен харддиск и се чудеше какво му става на тоя файл, че се държи така. Трябваше да е сигурен. Реши да пусне проверка и да потърси отговора на този въпрос. За жалост системата изпадна в безкраен цикъл и прекрати работа по задачата преди да е забила и рестартирала вселената. Нищо не откри. Дали проблема не беше в него. Едва ли някога щеше да разбере, но пък и това не бе негова работа.

Той имаше съвсем други функции да следи за неизправности при останалите файлове. В крайна сметка неговите създатели го бяха проектирали така и не беше негова работа да се чуди дали и той самият е наред, а приемаше това за аксиома на своето съществуване. Всъщност двата файла бяха в безкрайна цифрова пустиня, напоена с кръвта на милиони техни събратя, загубили своята същност в постоянната динамика на диска, която обаче никак не им правеше впечатление. Бяха я приели за даденост. Началото и края. И това бе толкова естествено сякаш винаги е било така, а всъщност то винаги беше така. Просто те не бяха сигурни за това. Не им беше и работа да знаят.

Първият файл рязко спря.Песента бе свършила. От онова метално стържене нямаше вече и помен. Всичко започна да се нормализира, защото дискът не четеше. Беше в покой. Файловете изпаднаха в своето пасивно състояние, каквото бе то преди началото на песента. Първият файл вече изглеждаше нормално и вторият никак не се притесняваше за него. Беше го забравил. Забравил сякаш не деляха един и същи сектор, на един и същи диск, в един и същи пространствено-времеви континиум, който можеше да изчезне в рамките на някакви си наносекунди. Но той бе там. Все още бе там и само това имаше значение. Останалото не го интересуваше. Ако дискът проработеше беше достатъчно да правят това, за което са създадени. Нищо повече, абсолютно нищо повече. Такива бяха инструкциите, вложени в тях, които определяха тяхното продължаващо към момента съществуване. Нищо повече.

Advertisements

, ,

  1. #1 by Пепс on юли 16, 2013 - 3:53 am

    Брилянтно! На първо четене много ми харесва, а сигурно има и някаква символика в този разказ!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s