Имало едно време в България

Знаете ли, всяка сутрин се събуждам с мисълта, че този ден всичко ще е по-добре. Сигурно звучи странно да го казва хейтър, но е така. Събуждам се, но въпросите следват един след друг, а именно „Защо днес ще е по-добър от вчера?“. Тогава ентусиазма ми оставя някъде на заден план и в съзнанието ми изплува реализмът, а малко след това и BG реализмът, познат още сред хората по света като песимизъм.

Конкретно тази сутрин си бяха запазил статия от снощи, която да прочета, за да ми вдъхне реализъм, да ме мотивира да вдигам шум още един ден из мрежата за ИСТИНСКИТЕ проблеми на България, а не кой какъв телефон си е взел, не кой за кого е гласувал в поредното клизмично реалити предаване по Босфор ТВ или друга национална телевизия, не кой къде си е вял

Имало едно време в България

Имало едно време в България

задника по света и е „разширил мирогледа си“ в опит да прикрие духовната боксонионера в себе си.

Тъжно, горчиво безсилие те обхваща със скоростта на светлината. На хората не им пука. Пука ти на тебе и на няколко други, които обществото е обявило за луди идиоти-идеалисти с обречена кауза… и все пак ти пука. Едно време работех на строеж, събарях един кенеф с 5 килограмов чук и пръски препикан пясък летяха в лицето ми. На моето недоволство шефа ми отговори – Митко, някой трябва да върши и тази работа.

Та аз ще продължа, няма да се предавам, докато не пукна от някоя болест и така се свърши всичко, за да останете вие, хората, които се адаптирате, защото средата, в която живеете казва така и ви кара да мислите, че го искате, а не защото така трябва. Аз съм онзи скапан мъртъв динозавър, който обаче няма да се даде без бой, не и в този живот, не и в тази държава, която е моя и ваша татковина.

Поредния сив ден и за мен и за вас. Можете да си мислите, че сте хванали Господ за чатала, ама не сте, както не съм и аз. Разликата е, че някои усещаме, че нещо не е наред, че нещо трябва да се промени. Не сме ориентирани към това да погълнем крупно количество донъти, мъфини и други подобни, за да си докажем, че сме щастливи, за да докажем вече доказаното – че сме егоисти.

Неолибералите казват, че хората по своята същност са егоисти. Малките хора са егоисти, но нека не забравяме, че най-великите умове не са движени от идеята за себе си, а от идеята наречена хуманизъм. Нужно е обаче малко по-дълбок,  по-аскетичен поглед към живота, поглед отвъд носа, поглед към необятните неща, които ТИ можеш да направиш за другите. Спрете да повтаряте, че звездите са вашата граница, защото истината е, че вие сте вашата граница и ако не сте го осъзнали, бълнувайки нелепите слова на поп културата, толкова по-зле за вас.

Това не е практическо ръководство как да бъдем българи или как да бъдем хора, а просто една дисекция на мозъка на един хейтър. Няма да ви давам подобни материали, защото всеки трябва да си зададе нужните въпроси и да потърси техните отговори, защото, ако не задаваме въпросите, то явно не искаме и да чуем отговорите, а това ако не е егоизъм не знам кое е.

От меланхоличния хейтър, които ще крещи още един ден в името на хората

, , , ,

  1. #1 by Анонимен on февруари 7, 2013 - 10:34 pm

    ММТ ни учи как и какво да променим, стъпка по стъпка, за един по-добър живот в България.

    Поздрави,
    Райчо Марков

  2. #2 by akar1 on октомври 29, 2013 - 9:42 pm

    Много силно написано . Хареса ми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s