Гост-статия: Как аз почувствах управлението на Бойко Борисов – в негова възхвала

Както съм обещал, давам трибуна на почти всеки, пожелал да остави своето мнение в моя блог. Няма значение каква ви е тезата, защото аз за разлика от платените плешиви революционерчета съм обективен. Предложих на около 50-100 души да напишат тази статия, от тях, само един човек ми написа статия. Радвам се, че не избирам приятелите си по политически причини и за това ще публикувам долното.

Макар да противоречи на моето мнение по въпроса – еnjoy – дет’са вика по модерноуму….

Бях в първи курс в Икономическия техникум, когато падна комунизмът. Спомням си, че първата година учих Карл Маркс, а втората – Адам Смит. Беше странно да бъдем учени от учители, които не знаеха нищо за другата икономика – икономиката, която дойде с гръм и трясък. Трудно е да се довериш на знанията на хора, които сами не разбират какво преподават. Е, научих се да правя счетоводен баланс и да изчислявам валутни курсове.

От управлението на Димитър Попов имам само един спомен. Имах кученце-бебе и всяка сутрин прекарвах по 3-4 часа на опашка пред магазина, заедно с бабите и дядовците, за да му купя мляко. Млякото винаги свършваше преди мен и моето куче отрасна… със сладолед. Беше онова време, когато хората имаха много пари, а нямаше какво да купят с тях. На тези опашки изчетох доста книги.

По времето на Любен Беров, Филип Димитров и Ренета Инджова животът ми беше ОК. След неуспешен опит да си намеря нормална работа, започнах да давам частни уроци. По онова време изкарвах достатъчно пари, за да излизам по заведения всеки ден и да си купувам скъпи дрехи и козметика. Нещата в моя живот се стабилизираха.

Падането на Жан Виденов съвпадна с първата ми година в университета. Имах сесия, четях за изпити, слушах Дарик радио и се втрисах при новините за долара, който стигнал 3000 лв. Това беше първият момент от началото на демокрацията, в който наистина се притесних.

А после дойде Иван Костов и нещата в моя живот отново се стабилизираха финансово. Следвайки в най-трудния университет, в най-тежката специалност – Стоматология, успявах да работя и да се издържам сама. Излизах

Бойко Борисов

Бойко Борисов

сутрин в 6 часа, прекарвах от 7 до 19 часа в университета – упражнения, работа с пациенти, прибирах се вечер в 20 ч. И тогава идваха учениците ми – за час или два. След това сядах да правя превод или корекции за издателството, с което работех. Към 12 си лягах, защото повече не издържах. Ставах в 2-3 часа, за да се подготвя за упражненията или колоквиумите, които имахме непрекъснато. И излизах в 6 часа. И това продължи 6 години. Макар и трудничко, успявах да изкарвам достатъчно пари, за да си позволявам необходимото.

Дипломирах се по време на управлението на Симеон Сакскобургготски. Не знам какво е било старото време, но новото време беше доста стресиращо за мен. Тогава осъзнах, че банките дават пари само на хора, които имат пари. И че съдбата на един млад човек в България не струва нищо за никой. Тогава се случи и едно чудо – един мой пациент – човек, който познавах от 6 месеца, взе банков заем за мен. Попитах го, той помисли един ден, съгласи се, получи парите от банката и просто ми ги даде – дори без документ. 8000 лв. на ръка. Така започнах своят бизнес.

Моят първи бизнес беше абсолютен провал – идваха хора с нагласа от комунизма, че лечението е нещо безплатно, хора със скъпи дрехи, които се скъпяха да си платят за пломба или почистване на зъбите, които вместо хубава керамична коронка избираха метална… Тогава разбрах, че каквато и квалификация да имам, няма начин да изкарам пари от бедни пациенти с бедно мислене. Докато чаках пациентите си – които идваха основно сутрин, вечер и през уикенда, имах свободни цели дни, в които научих основите на уеб дизайна, на фотографията, на фото обработката, на флаш анимацията, на векторната анимация.

Бизнес-драмата ми продължи и по време на управлението на Сергей Станишев. Колкото повече пациенти имах, толкова повече разходи имах и накрая някак винаги се случваше така, че приключвах на нула. Започнах втора работа и започнах да изкарвам пари. Парите, които изкарвах от тази работа, отиваха за покриване на разходите на кабинета. След няколко месеца ми стана ясно, че няма особена полза от това. Най-хубавото нещо в този период беше приемането на България в Европейския съюз. Един приятел от Италия ме покани за един месец, да направим заедно уеб сайт за негов важен клиент, производител на вино. След кабинета Италия ми се стори рай. Работно време по 8 часа, лежерни колеги, двучасови обедни почивки с барбекю на басейна, разтегливи срокове, заснемане на страхотни места, на страхотни вина, на страхотни сирена. Когато се прибрах в София, майка ми ми каза: „О, как добре изглеждаш, вече нямаш сенки под очите!”

След Италия вече нямах желание да работя по български. Остана ми само част от работата за издателството. Спах три месеца по 12 часа на нощ. И след това започнах да мисля какво да правя с живота си. Живях така много дълго, защото за първи път през живота си имах пари за себе си.

Така си живеех, когато дойде на власт Бойко Борисов. И продължих да си живея така. Започнах да мисля малко по-глобално върху финансовото си положение. Знаех, че някъде бъркам и започнах да търся отговорите. Прочетох много книги. Посетих много курсове. Започнах да се вглеждам и вслушвам в хората, които имат пари, и хората, които нямат пари. Започнах да подлагам на съмнение всичко, което бях научила от родителите си. Записах курс по финанси, защото смятах финансите за скучни, нищо не знаех по въпроса и са ми бяло петно. Там попаднах на човек, който ми показа не нов свят, но света от друга гледна точка. Разбрах елементарни неща като това, че парите, които получаваме, са само оценка на ползата от нашите продукти или услуги за другите хора – и те ни дават доброволно парите си, ако ние решаваме лесно и евтино техните проблеми. Там осъзнах, че срещу лихвата, която трябва да плащаме на банката за получен заем, стои лихвата, която плаща банката на нас за нашите пари, които тя използва. И че банките поемат само рисковете, които им носят висока възвръщаемост – тоест, банките поемат риск само за качествени идеи с бъдеще. Посланието беше ясно – създай стойност, създай ценност, създай бъдеще и ще имаш пари. Прости неща, които остават невидими за „нормалните” хора.

И изведнъж разбрах защо хората са бедни и озлобени – защото те просто не знаят как функционира този свят и не искат да знаят. Само един курс по финанси, от който дори не разбрах всичко, промени целия ми мироглед.

Какво би станало, ако всички хора, вместо да си губят времето във Фейсбук, пред телевизорите или в кръчмите, направят същото? Със сигурност – биха променили живота си. Не биха оправили света, но биха оправили своя живот и живота на най-близките си.

Тогава разбрах, че всичките ми проблеми в моя бизнес са идвали от угризението ми да взимам пари от хората. Осъзнах, че хората ценят само това, за което плащат – защото ценността на продукта се определя чрез пари, а парите са само мярка на времето и усилията, които един човек е отделил от живота си. И хората плащат само за неща, които си заслужават. И си заслужават само неща, които имат цена.

Един ден седнах и направих списък на нещата, които правя ежедневно – дори най-простите, като разговори с приятели за техните проблеми. Направих списък на нещата, които ми отнемат време. Направих списък на нещата, които ми струват пари или усилия или придобита квалификация.

И направих нещо много просто – поставих цена на знанията си, на времето си, на усилията си. Написах книги за решението на проблеми, които бях преживяла и започнах да ги продавам онлайн, през сайта си, който бях направила години преди това без никаква комерсиална цел. Поставих цена на знанията си и просто ги предложих на хората.

И изненада – хората започнаха да купуват. Хората предпочитаха по-скъпите ми продукти. Купуваха продукт, а след време се връщаха, за да купят друг. И ми благодаряха за знанията, които получаваха. И се връщаха отново.

В един момент се оказа, че тази система наистина работи – и само от продажба на електронни книги започнах да изкарвам по една средна българска заплата. Без вложение на повече пари и усилия.

Това се случи за мен по време на управлението на Бойко Борисов. Разбира се, Бойко Борисов няма нищо общо с това, както и бившите премиери не са виновни за моите бизнес несгоди.

Но по времето на Бойко Борисов аз осъзнах, че ако не направя нещо за себе си, ще свърша като всички останали българи. И започнах да мисля за бъдещето, започнах да уча, започнах да правя конкретни стъпки. И някои от тях се оказаха много успешни.

Това, което се промени за мен, е, че поех отговорност за собствения си живот. И това промени всичко.

Най-прекрасното нещо, което ми се случи по времето на Бойко Борисов, е една двумесечна ваканция в Италия, на брега на езерото Комо – моето най-любимо място на света. Отидох за месец, с компютъра си, за да проверя дали мога да живея там с парите, които изкарвам в България, за да не ми се налага да работя неприятна работа. Оказа се, че животът в Италия е почти толкова скъп, колкото и живота в България, и с работата си, която съм организирала през интернет, и с доходите си, които получавам от нея, мога да живея навсякъде. Планирах един месец, останах два. И отново ще са върна там.

И съм сигурна повече от всякога, че всеки човек, който направи необходимата инвестиция в себе си, може да постигне подобна финансова свобода и живота, който желае. Без значение кой управлява България.

Автор: Мая

Повече за Мая и нейния блог за любов

п.с. от Тиквеника: Имате друго мнение? Заповядайте изкажете го, отделете 1 час да докажете своята теза със ваша статия или поне с коментар.

, , , ,

  1. #1 by Dimo Padalski on ноември 26, 2012 - 12:20 am

    Koгато освободиха ццените в началото на 1991 при Д.Попов 1 кг сирене скочи от около 3 лева на 25 без заплатите да са мръднали!!!!!Така че стоки имаше,а не пари!!!В стоматологията първо навлезе частната практика и оттогава беден добър стоматолог няма!!!Така че написаното няма нищо общо с действителността!!!!

  2. #2 by tikvenik on ноември 26, 2012 - 1:30 am

    Димо, Мая ми е стара колежка в работата – истината е поне за стоматологията, че тя беше графичен дизайнер, а не стоматолог, въпреки, че сме си говорили и тя е казвала, че наистина и харесва да бъде такава, но просто не изкарва достатъчно с тази си дейност и затова е започнала да работи като дизайнер. Btw статията е малко за живота на човек по-обобщено, но пък нека има – няма лошо.

  3. #3 by Мая on ноември 26, 2012 - 7:42 am

    Димо, от твоите уста – в божиите уши🙂 Все още имам колеги, които работят за по 200-300 лв. месечно, работят на по 2-3 места, за да си плащат мизерните квартири. Богати стоматолози има там, където има богати пациенти. Между другото, сега отново си правя кабинет – с идеята да поработя малко, защото отдавна не съм, и да си потърся работа в нормална държава, където годишната заплата на стоматолозите е около 100 000 евро. Дотук съм на -9000 лв. Добре, че имам други работи, защото богатството на стоматолозите се оказа само мит.

  4. #4 by Boyko Nikolov on ноември 26, 2012 - 3:40 pm

    Статията е страхотна. Поздравления Мая. Все едно чета себе си през годините, ама не точно🙂 Нямаш си и представа колко добре те разбирам🙂

  5. #5 by irgnet on декември 3, 2012 - 1:07 pm

    Прочетох цялата статия, но не разбрах защо намесваш Бойко Борисов, или целта е ясна, пишеш позитивна статия и намесваш неговото име, с цел на подсъзнателно ниво да се направи връзка успех-тиква🙂
    Само ми е интересно, колко плащат герберастите за подобни статии

    • #6 by tikvenik on декември 5, 2012 - 6:09 pm

      Ако прегледаш блога ще видиш мнението ми за герберасите :)) Казах на хората защитете си Герб тезата. Получих тази статия и я публикувах. Ако имаш по-различно мнение, то и твоята ще публикувам с удоволствие стига да си струва разбира се🙂

    • #7 by Мая on декември 5, 2012 - 6:39 pm

      Аз освен името на Бойко Борисов съм споменала и много други имена. Идеята на статията е като идеята на приказката за неволята – който разбрал, разбрал. А колко плащат от ГЕРБ за такива статии не знам, но ако знаеш къде плащат – ще ти бъда благодарна за инфото, тези пари добре ще ми дойдат🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s