Малко мисли върху студентския „активизъм”

Поредния ми гост автор, по една доста интересна и за мен тема. Насладете се и заповядайте да кажете какво не харесвате в държавата със собствена статия. Ето и какво е казала Нели:

Хейтът вирее най-добре в условия на всенародни вълнения и протести. Последните дни са такива. Прогнозите за цялата страна са сегашната реколта от хейт да е добра. Очаква се урожайна откъм хейт година. Ето, че и в моята нивичка семенцата поникнаха и се превърнаха в натежали с негативно мнение класове. Днес искам да поговоря с хората на една тема – младото поколение. Няма да коментирам младежите, които излизат и протестират в защита на горите, те си получават достатъчно внимание, отделно от това подкрепям на 101% тяхната кауза. Ще си поговорим за техните антиподи – социално неактивните, тарикатите, фантазираните, напълно неосъзнатите.

Ще говорим за всички онези донкихотовци, които са достатъчно ербап да се тупат в гърдите кои са и какви са, но ролята им в обществото се изчерпва дотам.

Ще си говорим за студентските съвети, за студентските организации от комсомолски тип и други подобни явления. Забравих да се представя. Казвам се Нели и  4-те години в СУ ме обремениха психически. Пред вас стои човек с проблеми, нещо като Андерш Брайвик, само че разстрелът ми ще е словесен…

Започваме с моите любимци СС на СУ, или по простому казано Студентски Съвет към Софийския Университет „Св. Климент

Нека всички да го пишем в CV-то си и да докажем колко сме велики

Охридски”. От 2008-ма година съм в университета, така че имах достатъчно време да наблюдавам работата на този орган. Останала съм с впечатлението, че колективът на СС се състои най-вече от жадни за признание хора, малтретирани в ранното им детство от по-големите деца в квартала, които отчаяно искат да се почувстват важни, значими, а също така и да си го напишат в CV-то.

Наистина твърде малко изключения има, поне в СС. Компроматните войни, разделянето на лагери, свалянията и възкачванията на председатели, своеобразните преврати, краденето на флашки с информация от офиса, всичко това опорочава до такава степен работата на CC, че става невъзможно за малкото хора, които са вътре с чисти намерения, да си свършат добре работата.

Особено ясно лъсна тяхната некомпетентност по време на сагата с липсата на топла вода в общежитията на СУ. Г-ца председателката всяка вечер се изказваше „от телевизУрЪТ ” като се обявяваше ту в подкрепа на студентите, ту в подкрепа на ръководството, което пък очевидно имаше проблем със студентите. Всъщност малко са случаите, в които председател на СС е давал ясен отговор за каквото и да е било, особено в някоя медия. Говорят се общи приказки, липсват смислени и аргументираните мнения, като цяло се хаби въздух… Имало е, естествено случаи, в които бива даден адекватен отговор за нещо (най-често нещото е свързано със стипендии), с което се създава някаква илюзия, че СС си върши работата. Проблемът им се таи не само в това, че повечето членове са самовлюбени и егоцентрични тарикати на дребно. Истината е, че на повечето студенти изобщо не им пука за работата на СС.

Повечето студенти не знаят кой членува в СС, колко са членовете, какъв е бюджетът им за годината, нито за какво и как се харчат парите. Дори тези, които ходят и им се молят да отпуснат някой лев за да се организира някакво културно мероприятие в университета са напълно в неведение какво се случва, с колко пари разполагат тези хора, защо отлагат с 1-2 месеца каквото и да е било решение, и най-важното – защо не отпускат пари за вече споменатите културни мероприятия. Примерът, който смятам да дам е следният – преди около месец, в средата на месец май в СУ се организира ден на японската култура. Организацията беше страхотна, имаше пазар на книги, имаше японска храна и т.н. Оказа се, обаче, че СС не са дали и една стотинка за финансирането на това мероприятие. Дори след като колегите от Японистика са си намалили бюджета на под 1/3 от първоначално исканата сума, пак им е било отказано.

В крайна сметка всички те финансирали деня на японската култура от собствения си джоб. Браво, така се прави! Поздравявам колегите, въпреки, че не познавам почти никой от тях, избрали са вместо да се примирят с безхаберието на комсомолските дейци от СС, все пак да организират това събитие, макар и на собствени разноски.

Междувременно лентяите в СС седят, чоплят си в носа и се кефят, че някой ден титлата „член/председател/касиер/, каквото там на СС към СУ” ще краси CV-то им. Поредното украшение, с което ще блеснат пред работодателя. Мога да продължа в същия дух до сутринта, но има още хора, които чакат да им се скарам, така че продължаваме напред.

Дойде ред на студентските организации от комсомолски тип. Нека започнем със студентското движение „Призив”. На пръв поглед организацията създава впечатление на сериозна структура, която цели подобряването на качеството на висшето образование в България. На пръв поглед… През последните 2-3 години имаше на няколко пъти покачване на таксите в университетите. СУ също беше засегнат, макар и леко. Да, таксите станаха по-високи, но разликата беше в диапазона от 20 до 100 лв на година. НА ГОДИНА!!! Тоест 10 до 50 лв на семестър. „Призив”, обаче, заставайки смело зад идеята, че „образованието не трябва да е привилегия само на богатите” организираха една сурия протести, кой от кой по-абсурден (справка „арт” протеста от 26 май 2011г, който може да намерите тук  (бележка от тиквеника – дори видях позната да се изказва :)))

Да, разбирам, че българското висше образование е пълен фарс, разбирам, че е нередно всяка година нивото да пада, а таксите да се вдигат, но при положение, че плащаме едни от най-ниските такси в ЕС, все още нямаме стандарта на Дания, за да можем да направим висшето образование безплатно за всички и като цяло повишението е минимално, не виждам какъв е проблемът. Момичето от видеото каза, че таксата му е около 450 лв на година и се предвижда да стане около 500 лв. Това повишение от 50 лв, разделено на 30 учебни седмици за една учебна година (не броим седмиците, в които сме в сесия) ще й струват, закръглено, 1.70 лв на седмица, разделете 1.70 лв на 7, получава се, че всеки ден от нейния джоб излизат допълнителни 24.3 стотинки. Извинявайте, Призивари, ама за ей такива тъпи сметки не си залужава да организираме  арт протести, да излизаме, да скачаме по площади и да правим циркове. Ако таксите скачаха от 450 на 4500 лв – да, редно е да се излезе, да се протестира и да се попита „Защо?”, но за увеличение от 50 до 100 лв на година е смешно и жалко да се организира всенароден бунт.

Главният аргумент, който се използва в такива дискусии е, че университетът не можел да ни подготви реално за пазара на труда, не ни дава необходимата база от знания, затова е престъпно да даваме повече пари за услуга, която не получаваме.

Драги колеги, никой не ви е вързал да седите и да учите само това, което ви се преподава. Поинтересувайте се, поразровете се в библиотеката, в интернет, учете, каквото ви е интересно паралелно с това, което следвате. Никой няма да ви налее, каквото ида е било знание с кофа в главата. Вместо да мрънкате, че белобрадите старци и лелки в СУ не ви подготвят адекватно като кадър, направете се сам кадър – четете, учете, правете го за себе си, правете го за кеф. Не ставайте коне с капаци, които докато мрънкат против ширещата се посредственост са част от нея.

Отделно от това, ако влезем във форума на СУ и отворим произволна тема, пусната от „Призив” веднага на очи ще се набие патетичния революционен тон, подканващ към действие, революция и гражданско неподчинение. Все едно си в кръчмата на Странджата от „Немили-недраги”. Изпълнените с жар и плам слова на Призиварите за щастие се посрещат сравнително хладно от хората, излъгали се да пишат в темите им.

Именно темата за покачването на таксите, която може да се намери във форума на СУ на този адрес доста пълно илюстрира начинът, по който „Призив” се стреми да докосне студентите. Още със заглавието „Чудовищно покачване на таксите!? НА ПРОТЕСТ! 17 ноември,11ч.” читателят остава с впечатление, че някакъв огромен социален катаклизъм е на път да се случи и е задача на студентите те да го предотвратят. Цитатът малко по-надолу

„Живот- Пари

Пари- Висше образование

Висше образование – Пари

Живот?!

Нека не позволяваме на правителството до отнеме живота ни!!”

Който според мен по своя патос граничи с бълнуване след епилептичен припадък е толкова изпълнен с емоции и плам, че читателите едвам се удържат да не излязат на протест още на секундата… сигурна съм, че е така…

Не искам да правя литературен анализ на коментарите и мненията на призиварите, смятам, че ви стана достатъчно ясно за какво става дума.

Минаваме нататък. Поглеждам си списъчето… AIESEC – международната студентска организация с над 60 годишна история. Най-голямата в света, по техни скромни изчисления, които може би дори са верни. Трябва да призная, че в началото ми бяха симпатични. Основните идеи зад тази организация са развиването на лидерския потенциал на младите хора, пращат студенти по стажове, организират семинари, конференции, лекции на бизнес тематика и пр. Не съм се опитвала да членувам там, но имам познати в организацията, присъствала съм на мотивационна лекция на гост-лектор, някакъв американец, лекцията се казваше „How to be successful in everything you do in your life” или нещо такова. Това беше

Аз съм в шок от кадрите…

първият сигнал, че нещо тук не е както трябва, за първи път през главата ми мина еретичната мисъл, че тези хора може би се занимават

Това, което не ми хареса първоначално бе граничещото с фанатизъм възвеличаване на AIESEC като организация с идеална цел, песните и танците, с които те са известни навсякъде ги оставяме настрана. Няма нищо лошо в това 20-30 човека да разпуснат с танцуване, дори е похвално. Малко сектантско изглежда отстрани, но все пак, разпускащо. Второто нещо, което засили подозрението ми беше, че в интернет почти няма негативни мнения за организацията, а както всички знаем много хубаво не е на хубаво. После потърпевш стана братовчед ми, който стана член на AIESEC.  Сега вече имах член на организацията, който можех да разглеждам отблизо.

Истината е, че AIESEC явно отнема много голяма част от времето на хората. Братовчед ми толкова се зариби да гони „кариера” в AIESEC, че остави ученето на заден план. Повечето членове правят същото по негови думи. Просто нямаш време за учене, хората очакват да те намерят почти по всяко време, не можеш да ходиш на лекции/упражнения, защото си постоянно в офиса на AIESEC да вършиш бог знае какво…Наистина нямам представа какво вършат тези хора. Ако случайно се излъжеш да попиташ някой член на организацията: „Абе, с какво се занимавате по цял ден?”, ще получите стандартния неясен отговор за развиването на лидерския потенциал на младите хора и т.н. Като цяло имах мнение, че това са хора, които наподобяват членовете на СС – събрали са се с чиста идея и цел, но в крайна сметка целта е това да отиде в CV-тата ни. Друго нещо, с което AIESEC се справя отлично е да вдига самочувствието на хората. Давам отново братовчед ми за пример. По едно време имах чувството, че ходи по конференции и семинари само за да участва в повсеместното потупване по гръбчетата.

Преди няколко седмици го помолих да ми разкаже по-подробно за организацията, за стажовете, на които пращат хората и т.н. Почти всички стажове са свързани с изцяло доброволческа работа като престоят и пътните са изцяло за сметка на стажанта. Леко се разочаровах. На т.нар. „корпоративни стажове”, където вече има заплащане (макар и мизерно за стандартите на страните, в които се организират), отиват твърде малко хора, които едва ли са случайни. Отново впрегнах „гугъл”, този път с успех. След доста ровене из дискусионната страница на AIESEC в Уикипедия, форумът на УНСС и няколко чуждоезични форума останах с впечатлението, че хората масово не знаят с какво се занимава тази организация, в същото време членовете са адски доволни от мистериозната работа, която вършат и с фанатичен плам се опитват да прокарат идеята, че те са хората, които могат да променят света.

Отговорите им в спорове са еднотипни, лишени от въображение и яснота… Като цяло ако си прочел един отговор на член на АИЕСЕК, който участва в спор, прочел си ги всичките. Винаги се споменават хора като Кофи Анан, Марти Ахтисари, Мик Джагър и Тони Блеър, които били членове на организацията. Сякаш това прави мнението на AIESER-ите по-важно от на останалите…

В стремежа си да си изградя едно балансирано мнение за организацията се зарових още повече из дълбините на Интернет, с цел да намеря хора, негативно настроени към AIESEC. До онзи момент съотношението на положителни спрямо негативни коментари беше може би 30:1 в полза на положителните. Ударих на камък. Явно почти никой не беше недоволен от AIESEC и това, което вършат… Преди около месец, обаче, намерих достатъчно хора, които не ги харесват, отново в любимия ми форум на Софисйкия Университет. В някаква тема, в която се дискутираше AIESEC и с какво точно се занимават член на организацията публикува снимки от тяхно парти, състояло се в някой от предишните дни, показвам само една от снимките като нарочно съм цензурирала лицата на участниците. Във форума те не бяха цензурирани.

Последва истинска буря от коментари, както можете да се усетите, нямаше положителни.

С това вече си бях изградила балансираното мнение за организацията. И балансираното ми мнение се оказва негативно. Първоначално всичко изглеждаше добре при тях, занимаваха се уж със смислени неща, но уви, оказа се другояче. Както каза един „колега” от форума на СУ: „Организации от комсомолски тип – бол”. AIESEC, трябва да отбележа, вършат някаква работа. Да, вършат я калпаво, главите им хвърчат в облаците, ходят по ненужни лекции и семинари, снимат се по гащи, но все пак вършат работа… за разлика от СС и „Призив”…

С това моето кратко хейт комюнике завърши. Надявам се да ви е било забавно, полезно и информативно.

Искрено ваша и хейтваща,

Нели ❤

Advertisements

, , , ,

  1. #1 by Pepe on октомври 9, 2012 - 2:34 pm

    Доста интересна гледна точка, която за съжеление смятам, че няма покритие на 100% с реалността, особенно доколкото се касае за AIESEC. Имам лични наблюдения върху въпроса и смятам изложеното мнение на автора за доста крайно впредвид това, че няма личен опит с организацията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s