…из дневника на един революционер

Един от истинските хора в родната ни история, запомнени с културния си принос, който е носил е Никола Вапцаров. За разлика от днес, то по онова неговото, другото време тя е струвала нещо. Преди много години той е написал нещо, което обаче днес все по-малко осъзнаваме и си даваме сметка, за реалното ни място в света:

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
Толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Горното е откровено сред любимите ми интерпретации на борбата. Защото тя е алтруистична по своята същност, върховен акт на хуманизъм, морал и достойнство, в който милиони хора по света вярват и се прекланят пред нея.

Развитието на света не толерира смелите

Не напразно историята помни най-добре великите хора, дали живота си в борбата. За едни терористи, за други освободители, за трети – просто смели хора. Онези, преживели битките и неволите сякаш остават в сянката на тези дали живота си заради своята самоотверженост и готовност на всичко в името на свободата.

Дори определяни за злодеи от историята хора като Адолф Хитлер са признали по-горното, който казва на своите приближени: „. битката е загубена, труповете на най-добрите и най-верните ми войници отдавна са изстинали в калта на бойните полета. Останали са само хора, които не са истински борци… ”.

Една брутално прозорлива истина личи от неговите думи. История толерира страхливите, слабите, егоистите. И когато се запитате защо живеем в този  ужасен свят, то отговорът е ясен – защото сме страхливци.

Борбата уважаеми трима верни читатели не е форма на корпоративен капитализъм, на егоистично и посредствено съществуване, на това да мислиш първо за себе си и да подхвърляш трохи на своя народ. Борбата е средството на малкия човек, една маша на съдбата, огнен път изпълнен с препятствия и мечти. Тя е вашия начин да промените света, да осмислите своя живот, да покажете своето недоволство да повярвате в своите мечти за по-добър живот за вас и всички хора.

Падналите в епичната битка на времето завинаги остават в сърцата и умовете на хората като мен и вас. И както е казал друг български поет и революционер Христо Ботев:

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

Не си мислете, че до днес сме се борили. Започваме да се борим едва тогава, когато сме готови да платим цената и въпреки

това да приемем неизгодната вероятност за провал. Това е борбата един риск, който не може да се предвиди – той не е за

Телевизията я няма по телевизията, тя е по улиците

страхливите, а за смелите, вечните, хората.

Борбата не е стока в магазина, която да купиш за няколко сребърника, изкарани с робския труд на страхливия, който да е сигурен, че ще я получи. Тя е една неблагодарно по своята същност начинание, което никога не се отплаща и все пак аз вярвам, че света ще получи своите нови велики хора.

Да, аз вярвам, защото не искам да си дам сметка, че дори те днес ще умрат като коне без история в един робски свят, като жалки малки пешки на шахматната дъска на живота.

от Човек Човеков

, , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s