Реч на Андерс Брайвик пред съда

Днес ще ви споделя статия, която не съм написал аз. Попаднаха ми много източници, за това няма да цитирам никой от тях, тъй като не знам кой е оригиналния такъв. Ако някой предяви претенции и докаже, че първи е публикувал материала, то линк към неговата страница ще бъде добавен своевременно.

По-долу съм цитирал наистина изключително логичната реч на Андерс Брайвик пред съда. Самият аз останах силно впечатлен и дори я определих като блестяща на фона на обстоятелствата около които тя съществува. Препоръчвам на всеки от вас да отдели 10-тина минути и да я прочете, ако не за друго, то поне може да се възхити на логиката и отличната защита.

Доста по-различната гледна точка е приоритет за мен и този блог, като именно това ме провокира да публикувам въпросното изказване, защото считам, че то ще обогати моите читатели. Когато я споделих във Facebook много хора я харесаха и определиха като доста вярна въпреки грубия подход на Андерс Брайвик за справяне с подобен проблем. Все пак обаче в близкия изток подобни действия са ежедневие.

Държа да подчертая, че съм атеист и не бях впечатлен от заиграването с религията, колкото с това на етническа основа, което демонстрира ефекта от мултикултурализма. Надявам се речта да ви допадне и да я оцените, както това направих аз в чисто аргументационен аспект. Приятно четене.

Аз говоря от името на много норвежци, скандинавци, европейци, които не искат да бъдат лишени от правата си на коренен етнос, не искат да бъдат лишени от своите културни и териториални права.

Норвежките медии и прокурорите твърдяха и продължават да твърдят, че причините, поради които проведох моята акция за самозащита, се крият в личността ми. Многократно се писа, че действията ми са абсолютна случайност, че съм бил жалък и злобен неудачник, който няма никакви цели, никакво достойнство, и че не може да ми се има доверие. Също така много пъти се каза, че съм лъжец, аморален тип, луд, че трябва да бъда изолиран, както, впрочем, и всички други националисти и консерватори в Норвегия.

Опитваха се да внушат, че съм бил безработен, че съм жесток и безумен човек, който с тази постъпка бил искал да привлече внимание. Медиите и прокурорите твърдяха, че съм болен от нарцисизъм, че съм антисоциален психопат, че страдам от различни фобии, които са ме довели до тази стъпка. Стигна се дотам да пишат, че съм бил имал кръвосмесителна връзка с майка си, че съм жалък убиец на деца (въпреки, че аз не съм убил нито едно лице под четиринадесетгодишна възраст). Същите тези медии твърдяха, че съм хомосексуалист, педофил, страхливец, некрофил, расист и социопат; фашист, нацист, ционист и анархист едновременно. Дори заявиха, че коефициентът ми на интелигентност е под 80.

Но дали всички разбират причината, поради която журналисти, прокурори, културен елит, редактори на вестници и списания продължават да ми се присмиват, да издевателстват и да лъжат за мен?
Отговорът е прост. Свободата на словото в Норвегия, а и в цяла Европа – това е понятие без реално съдържание. Норвегия и Европа са почти напълно смазани и в нашите страни е установена истинска диктатура.
Онова, което днес наричат «демокрация», е просто една либерално-марксистка идеологическа диктатура.

„Културният марксизъм“, който има надмощие в Норвегия и в Европа като цяло, се засили неимоверно след Втората световна война, като си присвои ролята на победител и водеща сила на човешкия прогрес. Нова идеология на „културния марксизъм“ стана мултикултурализмът – а едно от неговите средства е просто забрана на всякаква критика спрямо себе си.

За съжаление, Европа нямаше своя Маккарти, който да спре проникването на марксисти в медиите и в образователните институции. Марксистите използваха това с пълен размах. Нахлуваха също в социалдемократическото движение, за да го подчинят на интересите си. Но най-ефективният начин, чрез който се добраха до властта в Европа беше чрез образователните институции: училища, институти, университети… И това се случи не само в Норвегия, но и в цяла Европа. Институциите на образованието и културата бяха лесна мишена за марксистката инфилтрация.

Ключов момент е разрушаването на старата, традиционна система. Марксистката културна реформа, феминизмът, подкопаването на църквата, сексуалната революция: това са няколко причините за революцията от 1968 г. В резултат от всичко това цялата власт в Европа постепенно премина в ръцете на левите, настъпи упадък и преразглеждане на моралните норми и ценности.

Социално-политическото развитие на Европа пое в съвсем различна посока.
Последиците за Норвегия бяха, че в страната се установи истинска социалистическа система. Един консервативен критик каза през 1968 г.: „Марксистите са по-загрижени за културата, а либералите мислят повече за икономиката.“ И той е прав. Лидерите на Норвегия и други европейски страни вече презират сами себе си под влиянието на марксистката доктрина и мултикултураната идеология.
Но ние имаме право да зададем два много важни въпроса на политиците, журналистите, учените и обществените дейци.

Въпрос №1: смятате ли за демократично, че норвежкият народ никога не е имал възможност да се изкаже в референдум по проблема за превръщането на страната в мултиетническа и мултикултурна държава?
Нима е недемократично да се допитваш до собствените си граждани?

Въпрос №2: демократично ли е никога да не се попитат гражданите дали искат да посрещнат у дома си африкански и азиатски бежанци; нещо повече, дали искат да се превърнат в малцинство в собствената си страна? Но и това не е главният проблем.

Анкетите, проведени от политолога Франк Ареборт, показват, че само 1% от студентите по журналистика гласуват за дясно-либералната „Партия на прогреса», а повече от 60-70 процента гласуват за леви партии. Как мислите, каква е причината за това? Отговорът, колкото и да е странно, е много прост: почти всички преподаватели във Факултета по журналистика в Университета на Осло изповядват марксистки възгледи. Интересно, какво ли могат те да внушат на студентите? Отговорът ми се струва излишен.

Нека да погледнем нашия съсед Великобритания. Анкети там показват: 69% от хората смятат, че имиграцията е проблем или много голям проблем. (Източникът на тази анкета е предоставен на съда). Друго проучване сочи, че 70% от британците са недоволни от политиката на мултикултурализъм и ислямизация на страната. Последното изследване показва как 3 от всеки 5 британци смятат, че животът в собствената им страна стана тежък именно като пряк резултат от мултикултурализма (източник – в. „Таймс“ от февруари 2010 г.) …

Това са само част от примерите, които показват как мюсюлманите, левите либерали и марксистите контролират процесите на мултикултурализма и наричат хората, които не са съгласни с тези процеси, «расисти» или дори «фашисти», «фанатици» и «ислямофоби». 70% от британците смятат, че в страната им се живее трудно в резултат на мултикултурализма – но колко ли много хора се чувстват по същия начин в Германия, Франция, Швеция и тук, в Норвегия?

Около 30% от европейците са против политиката на „мулти-култи“, но това не е една-единствена организация, а просто граждани. В нормална демократична държава щеше да има медии, които да отразяват и мнението на същите тези 30% от населението – но в Европа 100% от медиите са привърженици на мултикултурализма!
Нормално ли е това?

Няма никакви основания да се твърди, че живеем в демокрация, защото всички наши държавни институции, училища и университети са наситени, пропити с мултикултурализъм и „културен марксизъм.“ Все повече и повече консерватори и националисти осъзнават, че демократичната политическа борба е безсмислена, след като няма реална свобода на словото. Осъзнаването на този факт ще настъпи скоро.
Онова, което властва сега в Европа, е истинска тирания. Тази несправедливост доведе до това, че аз и моите другари загубихме вяра в демокрацията.

Хората, които ме наричат жесток и зъл, просто не разбират разликата между зло и жестокост. Жестокостта невинаги и не непременно представлява Зло. За да говорим за зло, най-малкото трябва да знаем нещо за намеренията на човека и неговите мотиви. Също така е обикновено невежество да се говори за моята жестокост по същия начин, както и да се обвинява в жестокост американската армия по време на Втората световна война, понеже е убила 300 000 японци с атомни бомби.

Тогава американците са извършили това не защото са били зли или жестоки, не защото не са били силни или са имали психически комплекси – а понеже е трябвало да избират: да пожертват 300 хиляди мирни граждани, или да погребат след това може би милиони войници и също такива мирни граждани. Методите, които са използвали американците, може да се нарекат жестоки – но не може да бъдат наречени Зло.

Аз се намирам в същата ситуация. Ако ние с помощта на демократичните институции можехме да спрем ислямизацията, имиграционната политика, унищожаването на нашите културни ценности, колонизирането на страната ни – тогава тези 70 души нямаше да загинат.

Но с моята постъпка аз дадох приноса си за спасението на моята страна. Защото, ако не спрем тези процески сега, може да изгубим страната си, да се озовем на прага на гражданска война, което никога не се е случвало в Норвегия – и тогава ще загубят живота си стотици хиляди мирни граждани, а не само 70 души…
Аз съм абсолютно убеден, че ако спрем мултикултурния експеримент, който се извършва над Европа, ще спасим живота на стотици хиляди, а може би и на милиони европейски граждани.

И ние не разполагаме с много време, за да седим и просто да чакаме ситуацията да се промени. Не може да чакаме 20, 30 или 40 години – докато етническите норвежци станат малцинство в собствената си родина. Ето защо нито аз, нито другарите ми може да бъдем обвинявани в жестокост и злина. Ако наистина съществува зло в Европа, това са агентите на мултикултурализма, които ежедневно, ежечасно и систематично разрушават европейската култура и европейските етноси.

Мултикултуралистите са решили да променят изцяло нашата страна и Западна Европа, да ги превърнат в мултиетнически и мултикултурни общества, въобще без дори да се допитат до своите народи чрез референдуми. Но тази политика ще доведе до големи сътресения и последиците може да бъдат много кървави. Единственото нещо, което би трябвало да учудва Норвегия и Европа, е защо някой не извърши много по-рано това, което сторих аз. Постепенно Норвегия и Западна Европа се «балканизират» – и тук, у нас, ще се случат същите събития, каквито се случиха на Балканите. И ако ме попитате дали отново бих извършил своята постъпка, моят отговор е категоричен: да! Защото престъплението, което извършват мултикултуралистите срещу собствените им народи и срещу собствената им култура, е много по-страшно от моето.

И щом моето действие се нарича «варварство», това означава, че едно неголямо варварство е необходимо, за да бъде спряно варварство в много по-големи мащаби. „Културни марксисти“ и социалдемократи след Втората световна война имаха стотици възможности да променят политиката и насоката на развитие на европейските държави, но не го сториха. Те предпочетоха чрез системата на образованието и медиите да манипулират мозъците на собствените си граждани, да ни убеждават, че мултикултурализмът, загубата на собствената ни идентичност – това било нещо нормално. Именно затова толкова много компании и фирми дават пари за възпитанието на бъдещите политически активисти, които и по-нататък ще продължат да развиват политиката на мултикултурализъм.

Такива бяха събрани и на остров Утейя. Събраните там приличаха на участници в нацистката младежка организация «Хитлерюгенд» – там пред тях на 20 юли, в продължение на няколко часа говори един от най-одиозните комунисти в Норвегия.

Искам да припомня думите на Джон Стюарт Мил: „Човек може да причини вреда на другите не само чрез действия, но и чрез бездействие. И в двата случая той носи отговорност“.
Всички политически активисти, които са агенти на мултикултурализма, трябва за в бъдеще да носят отговорност за своите действия – но ние плащаме тази цена сега. И не е странно, че ме наричат терорист, убиец, злодей. Аз написах още преди началото на операцията, че се очаква подобно поведение от страна на агентите на мулти-култи.

Чака ме затвор вероятно за цял живот, но това не ме плаши. Защото ние всички живеем в затвор. Аз съм роден в затвор. В такъв затвор, където няма свобода на словото. В затвор, където бях принуден да гледам как моите собствени народ и култура постепенно изчезват – защото марксистите и левите либерали ги унищожават всеки ден. Ако в този затвор се осмелявате да критикувате съществуващата система, ще бъдете публично унижен, подиграван, ще ви лепят етикети… Този затвор се нарича Норвегия. И какво значение има дали съм заключен в килия или се намирам на „свобода“? Така или иначе съм все в затвор.

Нека да погледнем последния доклад на Статистическата служба на Норвегия. Там ще видим, че имигрантите ще станат мнозинство в моята страна през 2040 г. Но това не е вярно. Данните, цитирани в доклада, са фалшиви. Те ни заблуждават. В този доклад практически няма информация за взаимоотношенията между норвежците. Освен това в доклада умишлено не се изследват групите на азиатците, африканците и гражданите на другите скандинавски страни. Освен това авторите на доклада преднамерено не изследват третото поколение имигранти, също нелегалните имигранти и децата от семейства, в които единият родител е родом от Азия и Африка или Близкия изток.

Този доклад е поръчан от мултикултуралистите и неговата цел е да скрие факта, че коренните норвежци ще бъдат малцинство в Осло само след 5 години. Същите статистически данни показват, че 47% от новородените в Осло не са етнически норвежци. Друго проучване сочи, че сред първокласниците в някои училища коренните норвежци са малцинство.

Много хора искат да манипулират обществото и да внушат, че ние, ултранационалистите, искаме да създадем терористичен режим. Това е лъжа! Аз просто подкрепям японския и южнокорейския културни модели – нито повече, нито по-малко. А нима Япония и Южна Корея представляват държави с ужасни терористични режими? Не, това са високотехнологични монокултурни страни. Тези държави са доказали, че могат да бъдат твърде успешни и без масова имиграция, а още повече без размиване на националната култура и традиции. Моделът на тези две държави в момента е най-съвършената система от всички политически модели.

У нас, в Европа, всичко е наопаки. Ние лишихме нашите граждани от работа, защото пренесохме работните места в Азия. Нашите марксисти и леви съсредоточиха цялата политика върху подпомагането на социално слабите граждани…

Лидерът на норвежките консерватори от 70-те – 80-те години на 20-ти век Бьорн Бенков казва: „Само етнически еднородното общество е хармонично общество.“ Но ако обществото е разделено в културен и етнически смисъл, тогава е налице липса на доверие между гражданите. Това никога не може да се преодолее и не само се отразява на взаимодействието между различните групи, но в крайна сметка води до конфронтация. Именно това се случва пред очите ни.

Пример за това е ислямът, който доминира в Норвегия и в Европа. Европейските леви политици, учени и журналисти твърдят, че мнозинството от мюсюлманите са мирни граждани и отдавна са се отказали от насилие. Но това е просто лъжа и пропаганда! Коранът и хадисите изискват всеки мюсюлманин да следва пътя на джихада. 25% от мюсюлманите във Великобритания оправдават терористичните актове в лондонското метро с обстоятелството, че сили на НАТО се намират в Афганистан! 40% от мюсюлманите във Великобритания оправдават терористичните атаки в Ню Йорк, при които бяха убити 3 хиляди души – това се показва от изследване, проведено през 2006 г.

Лъжа е, че мюсюлманите са се отказали от насилието. Нашата управляваща Партия на труда, журналистите, учените, политиците и политическите коментатори са наясно с това – но или не придават значение на тези факти, или дори ги смятат за неверни. Така ясно виждаме как европейските леви си сътрудничат с ислямистите, за да продължат мултикултурния експеримент върху Европа.

Слабите и разпокъсани етнически групи водят до слаба култура. Именно етническата група е в основата на всяка култура. А онова, което се случва днес в Европа, може да се определи само като размиване на европейските етнически групи. Това ясно се вижда чрез примера на Осло и други европейски градове, където ислямът започва да доминира все повече и повече. Мюсюлманските анклави в Европа се разрастват бързо като ракови тумори – и един прекрасен ден ислямът ще се превърне в доминираща сила на континента.
Наистина ли е толкова трудно да се разбере това?

Най-важните неща, които има нашият народ – свободата и независимостта, винаги са били пряко свързани с целостта на нашата, на норвежката етническа група. Това лежи в сърцето на нашата култура – но в същото време се оказва, че тази етническа цялост е извънредно крехка. През последните 60 години левицата и марксистите разрушиха тухла по тухла онова, което е било създавано с векове, което винаги е било грижливо пазено и за което са се полагали много грижи: нашата култура, идентичност, религията ни, свободата и независимостта ни.

Сега в Норвегия възниква демографски проблем, защото повечето новородени деца в страната са мюсюлмани. Това означава, че в крайна сметка ще ни сполети същата съдба както християните в Ливан. Ливан някога е бил християнска страна – през 1911 г. християните са били 80% от населението му. Оттогава демографската ситуация е променена и сега Ливан е мюсюлманска държава с християнско малцинство… Християните са преследвано малцинство в Ливан, постоянно са подложени на нападения и агресия от страна на мюсюлманите – и вече са не повече от 25% от населението.

Така стигаме до друг важен въпрос – ислямизацията на Европа. Колкото повече се увеличават мюсюлманите в Европа, толкова се увеличават техните изисквания към коренните жители и властите на съответните страни: да имат специална храна «халял» в магазините, отделни гробища и отделни басейни, банките да функционират според ислямските традиции, да се въведат шариатски съдилища в Европа, да имат отделни училища и отделни детски градини, навсякъде да се изучава арабски език…
Всичко това се финансира не само от ислямски държави като Саудитска Арабия. Норвегия също плаща за „ислямските удоволствия“.

Саудитска Арабия от 2007 г. насам е похарчила 600 млрд. долара за ислямизацията на Европа, Канада, Австралия и Америка. Построени са 1500 джамии, 202 ислямски колежи, 210 ислямски културни центрове …

Журналисти и коментатори ме упрекват, че позволих на един имам да бъде свидетел на моята защита по делото – за да потвърди, че се води война между исляма и европейската цивилизация. Естествено, всички хорово заявяват, че това са глупости – но мнозинството от мюсюлманите мислят също като мен по този въпрос! По-голямата част от мюсюлманите в цяла Европа. Имам много доказателства за това от открити източници. Така, според изследване, проведено в Германия, 56% от мюсюлманите там смятат, че се води война между исляма и Европа. Ето защо се оказва, че глупости брътвя не аз, а точно политическите коментатори…
Лидерът на египетските „Братя мюсюлмани“, вече заяви, че в Египет ще бъде изградена държава именно върху принципите на шариата, че няма либерални или светски мюсюлмани, а има само един ислям.

И ето, че нашите европейски мултикултуралисти са отворили вратите на страните ни за последователите на исляма. Вече повече от 30 милиона мюсюлмани живеят в Европа. 150 хиляди от тях са в Норвегия. И от 1960 г. насам, когато първите мюсюлмански имигранти идват в страната ни, досега са изнасилени 90 000 норвежки жени, много от тях групово, някои се самоубиха. Повече от 300 хиляди момчета и момичета, мъже и жени са подложени на различни форми насилие от страна на мюсюлманите през това време. От 1960 г. насам стотици норвежци са убити от мюсюлмани. Всичко това е престъпление срещу народа на Норвегия, и голямата част от отговорността лежи върху норвежката управляваща Партия на труда.

Освен това виждаме, че норвежците, коренните жители на тази страна, бягат от областите, където се заселват мюсюлмани. Тези области вече са опасни за обитаване. Причината за всичко това е, че нашата управляваща партия отвори широко всички пътища за нахлуване на мюсюлманите в страната ни. Разбира се, пълни глупости са изявленията на много норвежки политици, че мюсюлманите били искали да се интегрират, да станат пълноправни членове на нашето общество.

Напротив! Мюсюлманите презират нашето общество, културата ни, нашите обичаи и езика ни. Повечето от тях искат собствена автономия в Европа: шариат и самоуправление. Това вече съществува в много градове на Норвегия и Европа, например в Лондон и Париж, Берлин и Марсилия.

Ако погледнете към ситуацията в целия свят, ще забележите, че там, където мюсюлманите са мнозинство, те започват да искат своя културна и религиозна автономия. Така се случи в Индия и Ливан, сега в Израел, Филипините, Южен Тайланд, Западен Китай. Няма страна в света, където мюсюлманите да живеят в мир с народа, който ги е приел в своя дом. Тогава с какво нашата война, на коренното население на Северна Европа срещу мюсюлманите, е различна от войната, водена в Тибет срещу Китай или от коренното население на Боливия, което се бори за независимост?

Ние живеем тук от началото на света. И това е нашата страна!
Но защо, тук, в Европа, местните хора, които искат да живеят сред собствената си култура, сред своята собствена етническа група, биват наричани «нацисти» и «расисти»? Какво ни прави различни от коренното население на Боливия и тибетците? Защо те да са герои, а ние да сме «нацисти» и «расисти»? Нашите предци са живели в тази страна 12 000 години и ние, като коренно население, имаме право да отхвърлим колонизацията на страната ни и си запазваме правото да се борим срещу колонизаторите.

Аз зная, че информацията, която съобщавам, е трудна за възприемане, защото медиите постоянно внушават на хората точно обратното. Трудно е да се мисли против течението, когато 100% от медийните компании се занимават с мултикултурна пропаганда. Но скоро по-голямата част от норвежците и европейците ще осъзнаят, че това, което казвам сега, е истина.

И аз питам: как може да бъде недемократично да водиш въоръжена борба срещу онези, които унищожават твоя народ, унищожават една вековна култура, унищожават етноса ти, унищожават нашите традиции; срещу всичките тези професори, учени, журналисти, политици, които проповядват мултикултурализъм?
Томас Хиланд Ериксен, професор в Университета в Осло и един от идеолозите на мултикултурализма, веднъж заяви: „В Норвегия мнозинството хора са от бялата раса. Но ние ще се справим с тях по такъв начин, че те никога вече няма да бъдат мнозинство“.

С думите си той всъщност излага плана, който мултикултуралистите искат да реализират. Естествено, те се надяват, че няма да има никаква съпротива против този процес на унищожаване на норвежкия етнос. Но дълбоко грешат. Гражданската война срещу мултикултурализма едва сега започва. И по улиците на нашите градове вече се лее кръв, достатъчно е да си спомним Париж и Мадрид, Лондон и Тулуза, Лиеж и Орхус….
Ние искахме мирно решение на проблемите, но левите и марксистите не желаят да водят диалог. Те предпочитат да налагат цензура, да се гаврят и да преследват дисидентите – но по този начин само радикализират все повече хора.

Нашето правителство, независимо, че добре вижда провала на мултикултурализма, продължава да пълни страната ни с имигранти от Азия и Африка. Ето защо гражданската война няма да бъде изненада.
Ние искаме европейските либерално-марксистки елити да престанат водят за наша сметка политика, която разрушава Европа. Нямаме нужда от шенгенски правила или квоти за допускане на бежанци от Африка и Азия. Не искаме да използват Норвегия като сметище за боклука, от който либераломарксистите получават своите баснословни печалби. Искаме да си останем норвежци, нация от норвежци, християнска нация. Искаме да останем членове на семейството на северните народи, членове на голямото европейско семейство.

Но сега се намираме в ситуация, когато губим нашите градове, губим страната си, губим всичко, което ни е било скъпо в продължение на 12 000 година от нашата история.
В рамките на 5 – 10 години ние, норвежците, ще се превърнем в малцинство в собствената ни столица и в много други градове. Политическият елит на страната ни стана толкова нагъл и се държи толкова високомерно, че очаква от нас с радост да приветстваме собственото си национално унищожение. А онези, които отказват да приемат правилата, наложени от левицата, биват наричани «фашисти» и «екстремисти».

Но това е окончателното безумие. Не аз, а именно тези политици трябва да минат на психиатричен преглед! И не само политиците, агенти на мултикултурализма в Норвегия – но и всички европейски политици. Всички онези, които подкрепят мултикултурализма. Истинското зло е да напълнят нашите страни с азиатски и африкански имигранти, да унищожат християнството и да го подменят с исляма.
Това е истинското зло, а не борбата срещу него.

Всеобщата декларация за правата на човека и международното право позволяват на коренни народи, които са подложени на системно унищожение, на разрушаване на тяхната религия, традиции и култура да се защитават дори и със силата на оръжието.

И аз не признавам вината си! Постъпката ми бе извършена по необходимост в името на моя народ, моята култура, моята религия, моя град и моята страна.
Ето защо настоявам да бъда оправдан по всички точки на обвинението!

Германия, 2050-a година.
Полицаите от берлинската полиция Мехмед и Али откриват труп на мъж. При огледа на документите Али казва: „Мехмед, виж какво странно име – Мюлер“.

, , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s