Позитивизъм без обезпечение

Изморихте ли се от позитивни хора? Аз се изморих, скоро четох статия, която говореше за някакъв филм „Тайната”, който не възнамерявам да гледам, та в нея се обясняваше как изведнъж всички станаха позитивни.

Помните ли 1996 година, когато левът се обезцени значително (може би твърде слаба дума) и Жан Виденов обра негативите за всички предишни крадци след насочване на общественото мнение и неговата некомпетентност. Тогава всички бяха милионери, но с 1 лев не можеше да си купиш абсолютно нищо. По същата логика и днес 90% от хората са позитивни т.е. те не са редки, камо ли уникални, а напротив масово предлагат своя мироглед и то безплатно (освен при семинарния туризъм).

Съвсем резонно, когато от всякъде те залива един изтръпнал позитивизъм на принципа на голия тумбак иНе на празния позитивизъм чифтето пищови, малко или много спираш да го цениш толкова високо. Винаги разбира се може да продължите да печатате позитивност, че дори и да изнасяте (то май само това имаме за износ като хората), но си остава въпроса колко точно ще струва вашия позитивизъм.

Един пример с един германец може да ви опише темата в дълбочина. Да той е позитивен, но има защо. Има редица предпоставки, които допринасят за неговото позитивно отношение и вярата му в по-светлото бъдеще. У нас обаче ситуацията е на 180 градуса. Виждате всеки ден било по електронни или печатни издания или в своето ежедневие как нещата не вървят на добре, а вашата душевна печатница бълва огромно количество позитивизъм без грам обезпечение.

Позитивността драги ми смехурковци трябва да е обезпечена. Не може да се усмихваш, когато всеки ден има издевателства морални и физически над народа ти, всеки ден деца се гаврят с други деца, всеки ден държавата дава по-малко и по-малко за това ти да имаш перспективи, всеки ден ти съобщават за поредния ненормален закон, който цели да вгорчи живота ти допълнително и да отскубне преградките на вече и без това празният ти портфейл.

Позитивното за мен е като някаква мода. Личното ми мнение, че всичко започна от кифлите и мухльовците, които пак налапаха стръвта до плувката. Те игнорираха всички различни, докато пропагандираха колко са такива и постепенно привлякоха слабите и безличните към своята групировка. В няколко книги дори имаше съвети да се отървете от хората, които са негативни около вас т.е. тези, които ви осигуряват връзката с реалността, в която живеете.

Отричането на негативното е като готвенето без мазнина и сол – няма го вкуса, като отричането на страха, който ни прави мъдри и умели в своите действия, като пластмасова торбичка, в която сме събрали куп откраднати идеи от „мъдрите” автори и сме приели за свои собствени.

И за финал ще ви кажа един факт. Когато римски император се завърнел победоносно в Рим и приемал почести и се чувствал като Бог, изпълнен с позитивизъм и яхнал своите смели мечти, то до него винаги е имало един човек, който му повтарял – Не забравяй, че си смъртен.

От ченгето-скенер, дето като си каже и взривява глави с мисъл…

, , , ,

  1. #1 by Nikola on май 11, 2012 - 12:59 pm

    Това е като смислово продължение на фабриката за мечтите. „Семинарния туризъм“ води до позитивни, заредени и мотивирани хора😀.

    Повръщам връз тях.

  2. #2 by Plamena Petrova on април 9, 2013 - 10:51 pm

    Ако бъдем мрънкащи, нещастни или агресивни, с какво ще помогне това?

    • #3 by tikvenik on април 12, 2013 - 1:33 am

      А с какво помогна това да си налудничаво ухилен, невиждащ и пасивен??

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s