Фабрика за шоколадови мечти

Напоследък стана модерно да се говори за лидерството – видовете лидерство, качествата на лидера и прочие. Появиха се и много „фабрики за лидери„, ако мога така да ги нарека. Наистина са повече отколкото си мислех – семинари за лидери, лекции на именити психолози, лекции на пишман психолози, студентски организации, конференции, списъкът е дълъг. Повечето хора смятат тези неща за полезни. Аз, обаче, имам проблем с вече споменатите. Нека обясня.

Естествено, всеки един човек иска да бъде лидер в някаква област, независимо дали говорим за професионален или личен план. Още по-естествено е ,  че не би трябвало да има нещо лошо в това всеки човек да получи помощ от някой друг, за да постигне тази своя цел. Проблемът ми с въпросните „фабрики за лидери” е, че те вместо да оказват помощ в услуга на хората, които им се връзват на тъпотиите, правят точно обратното – продават мечти и завишени очаквания, говорят се общи приказки, говорят се неща, които всеки човек иска да чуе. Продават е много точна дума, защото за по-голямата част от въпросните лекции/семинари/лайф коучинг/егоцентрично-мастурбаторски сесии хората плащат.

Добре дошли в „Часът на неудобната истина”, аз съм вашият водещ

Героят на нашето време определено е Лидерът във всичките му възможни форми. Това е Предприемачът. Това е Бизнесменът. Това е Общакът, който е успял да се изкатери до върха на стълбицата на професионалните постижения и да си тропне задника в мекия стол зад високото шефско бюро.

Мотивация за мързеливите...

Това е модерният буржоа, израснал в краен софийски квартал или в панелка в провинцията, който е имал дързостта да повярва в силата на мечтите си, преборил е вятърната мелница на родната образователна система и се е изградил като един същински и независим Дон Кихот, тръгнал на кръстоносен поход срещу собствената си нищета. Пазарът на труда е неговото бойно поле. Там той води битки, печели войни и търси уважението на другите рицари.

Но кой се крие зад доспехите на този Герой? Кой е той всъщност? Истината е, че той не е никой конкретен, доспехите са празни, но всеки се бори за честта да ги облече. В днешно време всеки иска да е Лидерът в някоя област. За предпочитане тази, която носи най-много материални облаги, защото с тях идва и всичко останало – висок социален статут и уважение от близки хора, приятели и най-важното – уважение от непознатите.

Истината е, че всички хора споделят една и съща зависимост, всеки от нас е зависим към признанието на околните. Всеки иска да бъде харесван, уважаван, даван за пример, дори почитан, най-вече от хора, които не познава. Това е белегът на високия социален статут.  И тук се намесват фабриките за лидери – тези магически места, които трябва да обработят нешлифованите диаманти, които утре ще грейнат по телевизионните витрини и ще бъдат на показ пред всички нас, за да може да им се възхищаваме. Проблемът, обаче е, че не всеки може да бъде вожд. Трябват и индианци.

Това, което „фабриката” предлага, е да направи от всеки, приел кредото й за неоспоримата истина, един лидер от ново поколение, който ще носи в себе си огънят на „Промяната” и идеята за едно по-добро бъдеще. Простата логика показва, че не всеки може да бъде лидер. Дори да приемем, в името на аргумента, че всеки е специален, всеки е шеф и всеки е с неповторими заложби на водач или ръководител нещата малко се размиват. Много по-занимателен е въпросът как точно въпросните фабрики залъгват хората. Техниките и похватите им за зарибявка и промивка на мозъци са съпоставими само с тези на КГБ, ЦРУ и МОСАД.

В тази графа спадат:

1. Всякакви видове мотивационни лозунги, или по модерному – „шаутове” (от англ. Shout – крещя, викам; вик, крясък). Примери: „Ти можеш!”; „Повярвай в силата на мечтите си!”; „Действай днес!”, „От теб зависи!” (личен номер 1)  и т.н.

2. Повтаряне на заучени и изтъркани фрази, тип Лаваца късметчета, които внушават на индивида изкривена представа за собствените му способности да подобри положението на света, както и раздута представа за собственото му значение в обществото като цяло. За справка гугълвате “Inspirational quotes by famous people” или нещо подобно.

3. Организиране на семинари и конференции, в които всички лидери, бидейки уникалните и неповторимите хора, които са, дружно пеят песни, танцуват тъпи танци или просто повтарят някой от вече споменатите лозунги, междувременно взаимно се потупват по гръбчето, повтаряйки си един на друг, че те са Промяната, те са Стойностните. Когато тази асистирана мастурбация приключи индивидът е толкова завладян от чувство на екстаз, че вече прави планове как ще даде N на брой лева за следващата такава конференция.

Определено ми куца мотивацията

4. Организиране на т.нар life coaching (лайф коучинг) семинари, на които един човек, най-често с диплома по „Изберете си, каквото искате освен психология”, седи отпред и ви дава съвети как да си живеете живота, казва ви, че няма невъзможни неща, абсолютно всичко зависи само от вас самите и няма начин да се издъните, ако му купите и прочетете последната книга (която най-вероятно е просто пренаписана предишна негова книга с ново заглавие и нова цена).

5. Особено модерно сред някои студентски организации е организирането на лекции, семинари, в които се говорят общи приказки на тема бизнес, устойчиво развитие, личностно изграждане, лидерски качества и професионален опит, след което на една дъска се драскат някакви неразбираеми схеми, слушателите джарят с флумастер по лист А4 какво искат да постигнат с живота си. През 3 минути лекцията се прекъсва за да могат всички взаимно да се мотивират (вж. т. 3). По някое време излиза някакъв хилав пухльо, чийто раменца образуват остър ъгъл, твърди, че е на 25 с 10 собствени бизнеса, нищо не му се разбира, защото е с брекети, има толкова желязо в устата, че сигурно му викат Панцера и като се усмихне хората пред него инстинктивно вдигат ръцете, защото си мислят, че ги ограбват.

Всичко завършва с грандиозно парти с официален дрескод, на което дамите са в строги бизнес костюми, вързани на кок като оная дърта парясница от Хари Потър, момчетата са с панталон и риза, без много възможности за вариации на цвят и дизайн, вратовръзката от бала и ръце в джобовете. Някои по-наперени типчета ходят и със сака, трескаво упражняват закопчаване и откопчаване с една ръка и се правят, че не умират от жега.

Въпросните конференции се организират най-често в София или околностите. Важно условие е да са в обсега на градския транспорт.

Естествено има и по-добри начини да си идиот от това да ходиш на конференции, просто си купи някоя книжка за самопомощ. Преди те се разпознаваха лесно, заглавията бяха от сорта на „Как да бъдем богати”, „Как да бъдещ щастливи”, „Как да сбъднем мечтите си” и т.н. В момента писачите на такива книги вече са известни и измислят нови, малко по-оригинални имена, например Робин Шарма, гуруто на взаимопомощта и интелектуалната мастурбация, вирване на краченца във въздуха и свършване в устата, преди време издаде книга със заглавие „Монахът, който продаде своето Ферари”.

Ричард Брансън, също вече писач и драскач от ранга на Иво Сиромахов има книги със заглавия „Как загубих невинността си” и „Мамка му, да го направим!”. Вариант е да прочетете биографията на Стийв Джобс и да повторите всичко, което той е направил – да истинско лидерство в действие, нали. Там е пълно с оригинални идеи, който още милион души ще копират, а успехът – той е гарантиран!

Вариантите са много, дали ще изберете сами да си тъпчете в главата глупости или ще ходите по места, където други хора ще ви ги тъпчат си е изцяло ваш избор. Така и така сте почнали с глупостите, в почивката на семинарчетата прочетете си хороскопа, отидете на врачка, гледайте си на таро или просто си ударете главата някъде, белким се усетите.

От гост-автор Уле Свенсон

П.с. от Тиквеника: Въпреки, че ми харесва Ричард Брансън, то горната статия казва ужасно много истини – лично съм бил свидетел на много такива случаи…

, , , , ,

  1. #1 by Таня on април 22, 2012 - 2:24 pm

    Много се накефих 🙂 Мерси! Сега го поствам на стената във фейсбук и като си представя колко пишман самозвани лидери ще позеленеят като го прочетат 🙂

  2. #2 by Пламко on април 22, 2012 - 6:42 pm

    Ако знаеш само колко много се кефя като ги чета…..

  3. #3 by Иван on май 2, 2012 - 11:52 am

    Доста истинска статия. И на мен ми омръзна от разни фанатици…

  4. #4 by Анонимен on февруари 1, 2013 - 8:07 pm

    бракувани старшини

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s