Блогосфера -1

Отдавна следя блогосферата на Дневник. Макар изданието все по-често да ме дразни с насочващите си материали и заглавия, с които подценява аудиторията, то блогърите малко или много ме интересуваха.

А ти плати ли си парното?

Напоследък наблюдавам една апатия и пълна липса на заряд. Днес например основните новини, на които попаднах там бяха за рецепти, снимки, пътувания и откровено мазнене на медийната група зад изданието. Ами какво стана с интересните и дори противоречиви блогъри, които поставят интересни проблеми и търсят логично решение – те сякаш вече са пълноправни членове на бгмама – един сайт за щастливи домашни кокошки, оценени на няколкостотин хиляди лева (аз да кажа, че може да не знаете, макар да не вярвам). В контекста на горното, очаквам скоро родните блогъри да започнат да пишат за домашни мехлеми за напукани пети (с афилейт линкове разбира се).

Докато на Запад и на Изток блогърите пишат по сериозни социални проблеми, то у нас те месят козунаци и се фукат с яйца. Вярно е, че е Великден, но пък нали сте различни…май не точно. Естествено всички възкръснаха, но това едва ли е изненада за някой. Платените статии също не са изключение, а по-скоро правило.

Тук-там има проблясък и зад десетките притчи, които ви казват кое си струва и кое не. Кое да правите и кое не, подсъзнателно обобщавайки, че сами не можете да прецените това и имате нужда от свой домашен гуру, който да ви покаже правилния път в живота.

Винаги съм възприемал блогърството като форма на бунтарство (малко или много), но у нас искрата отдавна сякаш е угаснала и се следват масовите тенденции. Винаги има изключения, но те за жалост стават все по-редки. И докато по света блогърите водят големи обществени движения, благодарение на своята теза по даден казус, то у нас те сякаш не живеят в тази държава.

Проблемите ги няма. Има само една празна кутия на главата – сочеща напред, умело скривайки всичко от периферното зрение. Разбирам, че има хора, които обичат да пишат за последното си кафе в StarFucks, но заради това да се наречете блогър е за мен малко неподходящо.

Все пак въпреки, че има нов дизайн самата Блогосфера е влошила качеството си поне според мен като някакъв инструмент на обществото. Все пак и Парис Хилтън изглежда добре, но това не значи, че е нобелов лауреат…

Винаги в такива моменти се сещам за една реплика на познат блогър, който ми каза, че не разбирам идеята на блогването. Ако поставя въпроса по друг начин се чудя дали той е разбирал идеята на блогването.

Така докато Навални (за който имаше информация за финансиране в размер на няколкостотин хиляди долара от западни фондации, но това не го чухте в западните медии) и египетските блогъри пишат история, то нашите готвят боб с наденица. И блогърите у нас са като всичко друго, хубаво, хубаво, ама българска работа.

И не забравяйте, аз съм хейтър! Вие не сте от тези! Това е Спарта! I’m your father…greetings to your mother! А вие можете да ме псувате на воля, провокирайки ме да си го преместя в левия крачол.

Cheers от зоофила манаф, дето нищо не разбира

, ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s