3 Март – една българска мечта

3 март е началото на една мечта в новата ни история.Това е празника, на който дори позабравилите от нас, че са българи отдават заслуженото. Не ги деля според начина им на живот, деля ги само на това дали са българи или вече са загубили своята същност, превръщайки се в комформистки плужеци.

Днес много хора се оплакват, че това не трябва да е български празник – плюя на тях. Искам да го кажат на онези, които умряха на Шипка, при сраженията в Априлското въстание, при баташкото клане. Да го кажат на хората, жертвали живота си, за да можем да имаме надеждата и вярата днес. Да се изправят пред Ботев, Левски, Раковски, Бенковски, Волов и други знайни и незнайни борци за националната ни идея и да го кажат – искрено им го пожелавам в най-скоро време – друго те не заслужават.

Във Facebook много хора оплюха празника (за 2-ри път изхвърлям някой от приятелите си). Не може да твърдиш, че сега би ни било по-добре под турско робство, извинявам се „присъствие”. Моят дядо е дарил 1000 овце на руската армия, само, защото е вярвал в националната ни кауза, а колко отделихте вие днес – борци такива. Рискувахте ли си работата си, рискувахте ли сигурността си, отказахте ли се от нещо въобще, защото онези прости селяни от 19 век го направиха. Направиха го и за негодяи, като вас, за да можете един ден да им се присмивате, а те да се обръщат в гроба.

Тези, които плюят по най-светлия ден в новата българска история, който сякаш ни остана единствения повод да се обединяваме като българи остават за мен на заден план. Това са дребни душици, малки хора, лицемери, заслужаващи моето искрено презрение. По-долу ще ви цитирам обстоятелствата около 3 март, 1878 година, когато е подписан Санстефанския мирен договор, който връща Българите на картата на Европа след 482 години под турско робство:

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и след 500-годишно османско владичество се създава Българска държава. Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа.

Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на подтиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и да зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна – Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция).

Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Сан-Стефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров. Санстефанска България с малки изключение припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 г.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи Сан-Стефанска България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Има неща, по-големи от малките ни ежедневни проблеми, има неща заради които си заслужава да умреш и някои вече го направиха. Дръжте се достойно поне. Мнозина определиха, че Руското ни робство сега било по-лошо от турското – егоисти, това сте вие, да егоисти. Съществува нещо наречено обективна оценка моля вижте какво по дяволите е това. Не казвам, че това е вариант, но на фона на това да говоря турски в момента го предпочитам.

Искам специално да обидя професор Пламен Цветков, който за пореден път принизява българската национална кауза – умрете на вена.

Честит празник скъпи българи. За жалост само това ни остана. Не забравяйте своите корени, защото ако забравите началото, няма да знаете какъв ще е края.

Посвещава се на всеки, който се чувства българин/ка, на всички, които дадоха живота си, за да се наречем такива и всички, които до днес се борят заради българското си самосъзнание.

от един българин

, , ,

  1. #1 by Таня on март 3, 2012 - 10:02 pm

    Да! Супер! Съгласна съм с написаното.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s