Сирия, Медиите, ООН и Войната – алтернативен анализ

От доста време следя близкоизточния конфликт в Сирия и съм се опитал да анализирам събитията в детайли. Анализът ми е базиран на предишни конфликти в арабския свят и техните характеристики и специфики. Често някои факти и отговори на въпроси сякаш умишлено не намират своя отзвук и отговор и това е причината именно тук да отговоря на тях и проблемите, които те поставят.

За да не звуча като психично болен ще отбележа, че самият аз съм закърмен с войната и съм видял от близо доста военщина през относително краткия си живот. През последните няколко години ми се превърна в хоби изучаването и на неконвенционалните бойни действия, каквито все по-често наблюдаваме.

Сирия – на практика цялата информация, която успях да открия не споменава за друг бунтовнически град, освен Хомс. Русия се опита да намери мирно политическо решение на кризата и да предотврати смъртта на стотици хиляди хора, като убитите до сега ще са само капка в океана. Естествено те търсят и сериозен политически дивидент и запазването на Сирия като свой съюзник в лицето на президента Асад.

Медиите – основната информираност в глобален мащаб идва от американски медии. В много малки държави като България местните медии не могат да си позволят изпращането на кореспонденти в подобни горещи точки на света, като използват преводна информация от големите медии като CNN и информационните агенции, което значително ограничава техния обективен поглед върху обстоятелствата. Не напразно и най-голямата китайска телевизия ще инвестира 7 милиарда долара в развитието на световно покритие, което да показва и алтернативна на американската гледна точка. Свикнахме с всяка война от близкия изток да се свързва името и на една вече доста популярна медия в лицето на Ал Джазира. Именно финансираната от Катар медия се опитва да насочва мнението на арабския свят по отношение войните срещу други араби.

ООН – от край време тази организация се счита за крайно неефективна и често се заклеймява като инструмент на САЩ да търсят мнозинство за поредната си военна кампания. Благодарение на съвета за сигурност обаче, този път те не получиха такова, заради ветото на Китай и Русия. Във войната в Либия, ООН забрани наземните сили в своите директиви, но британски командоси от SAS, военни инструктори и наемници бяха заснети на земята от телевизионен екип, като това обаче не влезе в световните новинарски емисии.

Войната – войната в Сирия е сякаш все по-близка, а света наистина все повече започва да недоволства от политиката на САЩ, Великобритания, Израел и други техни съюзници да налагат „мир” с цената на стотици и дори милиони жертви от цивилното население в някоя държава.

Ако аз отговарях за операцията и ми беше заповядано да осигуря медиен комфорт и обществена подкрепа за започването на военните действия, то бих следвал следния модел:

Откъде взимат оръжие сирийските "бунтовници"?

Етап 1: Посредством ЦРУ и Катар щях да наема местни престъпници, които анонимно да започнат противопоставяне на правителството, като естествено те самите нямаше да разберат за кого работят (досега с тях щеше да бъде осъществен от катарски елементи). Не е нужен голям брой, а просто такъв, който е достатъчен, за да вляза в световните новинарски емисии и това да изглежда новина с високо значение.

Етап 2: След като съм се озовал в гореспоменатите хроники и на обществото е било загатнато за общественото недоволство в Сирия, то платените протестиращи щяха да бъдат елиминирани пред очите на своите съграждани от хора в униформи на правителството. Наред с това бих се възползвал и от племенното и религиозното (сунити и шийти) разделение в арабските държави като начин за натрупване на социално напрежение.

Етап 3: След като сме убили малко повече хора, отколкото е нужно, за да могат техните близки да се афектират и да тръгнат да търсят отмъщение (в корана пише „Око за око, зъб за зъб”), то ще им предоставя посредством Катар малък обем оръжие, с което да нанесат дадени поражения срещу силите на правителството на Асад, за да могат и те да отвърнат на огъня, като след това лавината се задвижва от само себе си.

Етап 4: След „поредните” убийства от страна на армията на Асад, то следва официално раздухване по информационни канали, над които САЩ имат очеваден контрол. Това са най-често информационни агенции, които раздухват новината в държави като България (по-горе описах, че нашите журналисти са нещо като преводачи и следват сляпо линията), а за САЩ и обществото там бих използвал CNN, който в момента всеки ден представя като водеща новина ситуацията в Сирия. Кадрите разбира се са драматични, убити жени, деца и прочие – хората са гледали филми, а повярвайте ми Холивуд е една страхотна пропагандна машина, а ако не сте го осъзнали – толкова по-жалко за вас.

Етап 5: Търси се обществения отзвук, в който неинформираните или незапознатите с методите за провокиране на война си казват, че не може да се допуска подобно отношение към цивилни. Не напразно, ако отидете в друг ден да чупите прозорци на посолства в Лондон едва ли ще успеете, но точно тогава 20 човека потрошиха тези на сирийското. Този феномен бе също широко отразен от световните медии, наред с акции срещу други посолства на Сирия по света – все в държави съюзници на американската външна политика. Един добър начин да разберете за този вид действия е да прочетете малко за операция, наречена „Залива на прасетата” срещу Куба, където ЦРУ обучава кубински емигранти и ги въоръжава, като има за цел да вдигне революция срещу Фидел Кастро – акцията обаче претърпява пълен провал и в последствие Кенеди откупва за над 60 милиона долара пленените „бунтовници”.

Етап 6: САЩ сондират ООН за подкрепа за започване на военните действия. Напоследък това често се прави от основни техни съюзници като Великобритания, Франция, Италия и т.н. В случая обаче ветото на Русия и Китай завърза „миролюбивите” американски ръце и цената, в политически аспект, която трябваше да платят се оказа твърде висока.

Етап 7: Посредством Катар продължава снабдяването с оръжие на бесните заради убитите си роднини бунтовници. Оръжието много вероятно да се намира в самия Хомс, но просто да не е бил предоставен достъп до него като начин за последващо ескалиране на бойните действия. Замислете се, ако нашата армия обгради един български град, то с колко оръжие ще разполагат неговите граждани – не говорим за пистолети, а поне за автоматични оръжия.

Етап 8: В следствие на нарушения мир се търсят канали за решаване на кризата, като Русия и Китай се опитват да направят това с мирни цели след предложения вчера референдум, които позволява създаването на опозиционни партии. Все пак аз като организатор знам, че битките са само в Хомс и на национално равнище политическото ни влияние би било изключително слабо. Така се стига до продължаващо снабдяване с оръжие и боеприпаси на бунтовниците и е въпрос на време след умелите репортажи обществото да поиска намесата на САЩ в конфликта.

Надявам се сте придобили обща представа за една алтернативна теория, която няма да откриете в официалните медии. Освен всичко останало родните политици се опитват пак да ни вкарат във война, която народа ни не иска, което освен политически некоректно е и насочена срещу обикновените хора, които не виждат смисъл от това България да взима участие в чужди войни, като на практика нито с Афганистан, Ирак, Либия не печелим абсолютно нищо.

Допълнение: Не съм покрил всички факти, тъй като статията би станала прекалено дълга и едва ли бихте я прочели цялата. Сред тях са убиеца на 70 граждани на Хомс, които техните роднини приеха като свой дори след тези убийства (платена новина в CNN, както и внезапно възникналите съпротиви в рамките на месеци в арабските държави, които биват нападани – типичен пример е Либия).

От Джеферсън Дейвис

 

, , , , , , , ,

  1. #1 by Ivan Gorgiev on март 4, 2012 - 8:24 pm

    Bih jelal,avtora na tozi analiz da obyasni,kolko godini upravlyavat Syria familiya Asad?
    I da bude,taka dobur,da obrazova sebe si,za vuzdeystvieto na Vlasta,vurhu
    li4nosta.
    A,sled polu4enite poznaniya,neka otnovo se opita da komentira tezi sibitiya.Blagodarya!

    • #2 by tikvenik on март 6, 2012 - 2:58 am

      Викат му кирилица и разправят, че нашите са го измислили и било супер. Фамилията Асад предложи референдум, за провеждане на демократични реформи и избори с опозиционни партии(останалото е извън контекста и няма да се съобразя с него, тъй като няма пряко отношение)…задайте си елементарния въпрос, кой няма ползва от такива…
      Достатъчно образован съм, но въпроса зададен така няма как да не ми даде ясна представа колко сте вие.Предлагам да си купите розови очила …

    • #3 by tikvenik on март 6, 2012 - 3:01 am

      ето и една статия за хора като вас…защото винаги сте компетентни, премълчавайки истината https://tikvenik.wordpress.com/2011/11/27/%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F/

  2. #4 by Ivanov68 on юли 1, 2012 - 6:31 pm

    Много приятна статия, благодаря! Само едно нещо относно точка 6: САЩ в миналото са показвали, че не им пречи чистосърдечно да не вземат ООН под внимание (Ирак 2003 г.) и да си правят каквотo си искат, суперсила са все пак, кой ще ги спре… Хубаво, че в този случай политическата цена им се е сторила прекалено висока..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s