Ако днес е краят на света, какво беше вчера?

Тази статия е провокирана от едно стихотворение на Стефан Цанев. По-долу ще цитирам частта от него, която ми запали фитила:


Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Напоследък съм станал невероятно противоречив човек, като в този контекст за първи път публикувам статия, за нещо, в което не съм сигурен дали вярвам или не. Все пак реших да я напиша.

Подразни ме тълкуването на по-горните редове от хората, виждам го масово, всеки ден, на всякакви места. Живота не е абитюрентски бал, а нещо в което мисля е важно в по-малка или по-голяма степен да бъдеш отговорен. Един ден няма да мислиш само за своите дрехи, за себе си и за своето щастие – лично според мен автора е бил в някаква много критична за своето его ситуация.

Хората се хвърлят през глава в живота, често неподхотвени, често с нереалистични цели. Всички станах милиардери, лидери, мениджъри или друг вид лунатици. Все пак аз разбирам, това е вашето „нещо”, това сте вие, това е фасадата, зад която криете, че дълбоко в себе си сте същия мухльо или мухла каквито сте били в гимназията и дори в прогимназията – едно неуверено дете, вярващо в Дядо Коледа.

Ами живейте, но не очаквайте. Молете, но не коленичете. Лайте, отричайки, че сте кучета. Апокалиптичния сценарий е за младите, но никога не забравяйте да си кажете кога сте остарели (иначе нямате право да се бъзикате Лили Иванова :)). И все пак какво стана с вчера, не беше ли това краят на света или го отложихме за днес, заради своя лична и егоистична цел. А какво ще бъде утре с новите дрехи, с новите лица, с новото „нещо” – Вероятно същото като вчера и като деня преди него и като деня преди него и като деня преди него…

Живейте за мига, но не очаквайте живота ви да продължи повече от миг, защото така го искахте, защото такъв го направихте, защото това е вашето „нещо”.

Те всяка вечер ги носят, те всяка вечер излизат, с различна, щастливи, но егоисти. И утре става – един добър ден да умреш, ако си умрял за това, в което си вярвал…а днес, днес вече свърши и никой не помни твоите дрехи, кого си обичал или какво си направил…запомнили са едва само как си умрял…

oт Диего Армандо Марадона

, , , ,

  1. #1 by Dimitrina Kukenska on февруари 16, 2012 - 1:27 pm

    помагаи човече,на 43 години съм и това не е моята стихия-компа де.Но вече пети ден откакто дъщеря ми изчезна ,не отговаря на телефон защото е изключен ,моля те свържи се с мен по някакъв начин.искам помощ за нещо конкретно………..МОЛЯ ТЕ ПОМОЩ

    • #2 by tikvenik on февруари 16, 2012 - 2:42 pm

      Споделих на възможно най-много места във Facebook, включително в групи и на страници. Надявам се да съм ти помогнал и да се намери дъщеря ти. Стискам ти палци.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s