Една брутално закъсняла статия

Не всичко е бизнес, понякога е лично.

Това е статията, която отлагах най-дълго време. Знаех, че рано или късно ще се стигне до нея и все пак много хора ще ги заболи от това, което ще напиша в следващите редове. Подобно на един шахматист, аз винаги търся нови аргументи, за да усложня спора и да го направя по-интересен и разнообразен. Нормално е тези аргументи понякога да са в мое предимство.

Омръзна ми борбата с вятърни мелници, която някои измислени „водачи” пропагандират постоянно. Днешната статия се посвещава на всички, чиито родители или дори самите те имат висше образование, завършено или започнато по време на комунизма и днес плюят и бягат като дявол от тамян от това понятие и този строй и общество. Аз както и друг път ще заявя, че не съм комунист и ще ви кажа, че човек не е задължително да има парламентарни или не пристрастия, за да каже истината в очите. Истина, за която много хора едва ли са си давали сметка.

Ето я и нейно резюме – драги деца на висшисти, мили висшисти, завършили по времето на комунизма, защо днес плюете нещото, което ви е дало живота, който живеете. На моя баща не са му дали възможност да учи (Археология – с нужния успех), на вашите (ако са такива) са дали. Защо? Защото не са били комунисти ли? Дали?

Баща ми не е комунист и всъщност е бил на косъм от уволнение по време на промените заради анти комунистически изказвания. И все пак това не пречи аз да бъда обективен и да се старая да проумея всяка идеология, която подкрепям или срещу която се боря. Този казус за мен е личен и ми омръзна да получавам нелепи отговори от хора, към които отправям своя въпрос в 90% от случаите дори няма такъв, а следва промяна на темата. Искам отговор, искам истината. Как и защо? Защо днешните анти комунисти имат комунистическо висше образование? Ако са били антикомунисти тогава, как са ги допуснали до тази привилегия и защо за едни може, за други не? Не е ли това основата на днешната политическа дъга и хамелеоните у нас?

Ето една истина. Тя боли, тя сърби, тя дразни, тя обрича на омраза, нали? Защото днес „революционерите” във вашите очи са именно синове и дъщери, че понякога и самите тези хора. Къде беше техния бунтарски дух, къде остана днешната им непримиримост, която сега заявяват все по-безочливо, хапейки ръката, която им е дала хляба или и те като апостол Петър днес плюят вчерашния си Христос.

Една горчива истина за един цял народ. По кого плюете? Кого мразите? Мразите собствените си роднини, собствените си майка и баща, баба и дядо? Защото те днес са други, те са различни, те са антикомунисти, нали? Е не е ли това върха на лицемерието на една нация, не е ли това именно нещото, от което искаме да избягаме.

Откровено свалям шапка на всеки, които си е признал, че е бил от партията (която не е била задължителна за всички, можело е да си безпартиен), за останалите не заслужават и плюнката ми в лицето си. Тези, които са си признали, ако не друго поне имат доблестта да бъдат мъже и истински хора и макар Титаник да е потънал, те не са напуснали кораба, както това са направили днешните скапани плъхове плъзнали навред. Иска се чувство за чест, каквото днешните анти комунисти нямат (търся прецедент – > ползвай коментарите).

За тези, различните според властта – Вие сте жалки, страхливци и недостойни хора. Пожелавам ви да ви се връща, вие за мен сте политическите амеби на демокрацията, раболепни слуги на прехода и истински роби. Вие дами и господа, държахте чука, който заби пироните в ковчега и с методичността на самия Сатана и днес изливате лъжи един срещу друг в опит да се изкарате непокварени и достойни. Нещо, което не можете да си купите с всичките пари на света, това се купува само с честни и понякога себеотричащи дела в името на общото благо.

от Човека , който след като всички си отидете ще остане на хълма, защото там е роден и там ще умре

, , , ,

  1. #1 by tutankhamon661 on ноември 28, 2011 - 4:13 am

    Абсолютно вярно.
    Съвсем скоро припомних на един костовист, че по времето на социализма не всеки можеше да учи, особено ако е противник на режима. Та няма начин Костов да се изказва открито срещу партията и въпреки това да преподава политически науки. Значи да не ми се прави и той на големия дисидент. Нека каже „Не смеех да се обадя заради семейството ми“ – така бих го разбрал.
    Аман от дисиденти ……. след 10 ноември 1989г.

  2. #2 by Inness on април 20, 2012 - 1:14 pm

    Този път не се стърпях и ще се включа. Значи, изводът е, че ако си имал нещастието да бъдеш роден и да живееш в диктатура и социализъм, то безапелационно трябва да носиш духа и убежденията на Левски, да жертваш себе си, живота си, личните си приоритети в името на принципното си несъгласие с режима. Трябва да се откажеш от семейство и образование, защото си убеден, че, видиш ли, това, което се случва е лошо. Или в противен случай, щом си имал безпределната наглост и неблагоразумие да се реализираш по време на соц-а си длъжен да благоговееш пред Партията-майка докато умреш. Респект към крайните изказвания и тези, които ги защитават, но понякога трябва да сме по-умерени…

    • #3 by tikvenik on април 20, 2012 - 1:21 pm

      И да искаш и да не искаш да учиш…не е ли против идеологията на бунтарството или тя е само постфактум 😉

      • #4 by Inness on април 20, 2012 - 1:28 pm

        Съгласна съм, че изглежда лицемерно, но когато залогът е толкова висок, си длъжен да бъдеш гъвкав и адаптивен, в противен случай просто няма да оцелееш.

      • #5 by tikvenik on април 20, 2012 - 1:31 pm

        Там е проблема. От гъвкавост май сме вече безхарактерни амеби…

  3. #6 by Inness on април 20, 2012 - 1:46 pm

    В Париж също не всички са клонинги на Жана Д`арк, в развитите страни социума основно е съставен от хора, ценители на персоналния просперитет, неспособни да се жертват заради общественото благо…Проблема е по-скоро в това, че все пак там има поне известен брой истински носители на идеите, Ръководители, определен кръг от хора, от които нещата зависят, които поставят държавния пред личния интерес…които останалите следват. Нереалистично е да се очаква от всички такова себеотрицание…

    • #7 by tikvenik on юни 11, 2014 - 8:49 am

      Ясно, че не всички са хора с топки, ама нашите „демократи“ за една вечер станаха Жана Д’арк ей така рязко набараха кураж, а уж не бяха Жана Д’арк 😉 …преди това бяха просто мишоци…

  4. #8 by Ирина on октомври 1, 2012 - 9:38 pm

    Аз пък смятам, че комунистите в днешно време нямат нищо общо с идеологията на комунизма!

  1. Антиамериканизъм | Tikvenik's blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s