Сутрин рано феминизъм – вечер късно онанизъм

Събуждате се, не сте си измили зъбите, но вече сте проверили фесбука. Казвате си днес ще е един по-добър ден, не като вчера, не като оня ден и не като всички дни до сега. За миг се замисляте дали не се заблуждавате, но поредната шерната фраза у фесбук ви напомня, че трябва да сте щастливи, нищо че няма за какво и бързо минавате на следващото ниво – усмивка и вечно щастие, сякаш сте порно звезда след групов секс с негри джуджета.

Приблизително и толкова сте набожна – О, Боже! О, Боже! Господ го няма, пък и не вярвам да ти помогне – сама си си виновна! Ти вече планираш деня си, нищо че си спонтанна, нищо че нещата се случват ден за ден при теб… това е за пред хората и поредната ти утопия, която се опитваш да си наложиш, за да залепиш дълга ивица зъби на лицето си. Списъка често е дълъг и най-често срещаната дума в него е „Трябва” – до тук със спонтанността.

Вашия ден започва с блъскане в градския транспорт, където смрадливи копелета се отъркват във вас и вие си траете или пък в километричното задръстване, достатъчно времеемко, че да направите обстоен преглед на печата. А там пак същото, щастието блика от всяка страница – 2 – ма убити, 3-ма ранени, 4-ма изнасилени, 5-ма самоубили се. След първите страници всичко е по-спокойно… платени репортажи, като едното не изключва другото. Политическия и идеологическия PR както знаем от горчив опит не знаят граници.

Все пак се довлачвате някакси до скапаната си работа, с която се гордеете само на сбирките на класа ви през 5 години и когато дойде време за заплати. Ходите там, за да си купите свобода. Свобода, която не знаете какво да правите и си мислите, че се изразява в пазаруване и обикаляне на магазините в събота сутрин и безкрайни завистливи пътувания до западна Европа, където хората са бели, улиците са черни, а вие сте с бързо наети от близката сергия розови очила. Консуматори, това сте вие – лошото е, че не ви пука… нищо, че гласувахте…не ви пука, защото дори не знаете точния резултат на вашия палач. Пък и защо да ви пука, другите правят така и аз ще правя така. Стадото ви носи сигурността и увереността да отидете и утре на работа, да карате децата си да учат актьорско майсторство или музика без реално да си давате сметка, че ако един ден работят това у нас ще пукнат от глад. Направете ги кучкари, поне няма да са гладни. Само не ги правете учени, че не стига че ще работят за 400-500 лева, ами и ще им казват, че са смотани. Важното е да са звезди в училище и в живота, нищо друго няма значение. Трябва ясно да лъсне тяхната популярност сред връстниците им, изразяваща всеки ваш комплекс, че сте били и много вероятно още сте смотани.

Работите е силна дума за вас, работите, колкото да минава времето, често се отбивате и до любимия фесбук, там споделяте снимки от снощното парти, където сте прегърнали 2-3 известни у нас идиота и видите ли все едно си пиете кафето сутрин с тях. Затвърдявате своята позиция колко сте велики. Чули сте, че една лъжа повторена хиляда пъти е истина (писал съм по тази тема, тогава се качете на скала и почвайте да махате с ръце и да викате „Аз мога да летя” и скочете и ще разберете, че сте се излъгали) и обяснявате на всички свои виртуални фенове „умни мисли за живота”. Че кой друг да ги просветли хорицата, ако не вие. Да, ама пак сте стадо мои хора… факт. Колко свършено, колко несвършено си тръгвате от работа по същия скучен път, със същите скучни хора, със същите безкрайни задръствания и претъпкани транспортни средства.

Вкъщи гледате БТВ (не пропускам случай да им го кажа, както съм си обещал „Да ви еба майката продажна, лицемерни боклуци!”). Забравяте за проблемите, полукълбото на мозъка ви отговарящо за аналитичните процеси не работи и стреса го няма, имате ред зъби между две „чуващи” уши и две „виждащи” очи и сериозно закърнял мозък. Вие сте в своя Рай с безкрайния кеф, който ви обещават от монитора, с подсъзнателното побутване да направите или мислите нещо, за което дори не си давате сметка, че се случва. Отново сте в мир със себе си. Мир, който само един истински роб е в състояние да подкрепя. Ядете или не, пазите диета, която и без това никаква работа не върши, защото през останалото време възвеличавате в поп културата на своето съзнание „ресторанти” като Макдоналдс. Нищо нали и другите го правят. Всъщност не сте почувствали индивидуализъм или лидерство цял живот и пак се биете в гърдите колко сте различни, колко сте неповторими и уникални… Колко надълбоко в гъза ви е бръкнал живота…

Къде са сега мечтите, къде са гражданските ви позиции, къде са стремежите и великите ви идеи? Няма ги, заминали безвъзвратно с вашето детство, тогава, когато сте били свободни, мислещи, щастливи…

 

от Котарака в чизми

, , , , ,

  1. #1 by 5 -ия мускетар on декември 2, 2011 - 7:58 pm

    принципно добра статия,но ме караш да си мисля,че ти мислиш,че не си от стадото и си над тях,в което не съм сигурен,как мислиш?

  2. #2 by tikvenik on декември 3, 2011 - 5:09 pm

    Стадно копеле съм си. С това се гордея…не познавам друг, който да си го признава. Считам, че именно борбата да избягам от това и познаването му, както и самото признание е важно. Нямам за цел да звуча лицемерно, просто съм обобщил нещо, което другите подминават :))))

  3. #3 by tutankhamon661 on февруари 29, 2012 - 4:57 am

    Общо взето, изброил си почти всички човешки недостатъци. Трудно е да се намери чак толкова убит човек, притежаващ ги накуп. А ако го има, той определено няма да ходи по партита /кой луд ще го покани?/ и със сигурност не би се гордял, когато прибира заплатата си.
    Човек трябва да намери начин да бъде щастлив. Принципно повечето хора имат някакви интереси.
    Прекалено черните мисли са вредни.
    Стана ми чудно: има ли нещо в живота, което да те радва?

    • #4 by tikvenik on февруари 29, 2012 - 6:54 pm

      брат ми се сгоди днес…това ме радва🙂

  4. #5 by duvkata on септември 12, 2012 - 11:28 am

    за пореден път се убеждавам, че явно контактуваш само с кифли. иначе не виждам причина поради която да смяташ, че си открил топлата вода /а ти явно смяташ/. от мен да знаеш : топла вода – няма!

    • #6 by tikvenik on септември 24, 2012 - 8:24 am

      купи си бойлер ли е мотото ти :)))

  5. #7 by Рая on октомври 22, 2012 - 10:39 pm

    Е супер яко беше това!🙂 Бих го шернала във ФБ ама заради заглавието не смея.

    • #8 by tikvenik on октомври 24, 2012 - 5:50 am

      Обществото ни е толкова пълно със задръжки…малко смелост май е нужна😉 Btw коментарите ти ги модерирам – виж раздел „Коментари“ в менюто, че „Kadebg“ не е много стандартно българско име😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s