Самотен изгрев

Днес ще ви представя поредния си посредствен разказ…мисля, че шизофренията вече почва да ме побеждава🙂

Ето го и него:

Самотен Изгрев

Живко беше пуснал от грамофона да звучи онази песен за танцуващата кралица на ABBA. Беше взел единствения цял пластмасов манекен в цялата къща. Прегърнал го така, все едно в ръцете си държеше жената от своите сънища, той танцуваше, ли танцуваше. Танцуваше така сякаш се намираше на виенски бал от 18 век, а всички погледи бяха вперени в него и в неговата дама.

Манекенът бе облечен подобаващо за случая с дълъг вечерен тоалет, беше дори напарфюмиран, с прилепена червена коса и толкова детайлно лице, че ако изгасите лампите сигурно бихте го объркали с истинска жена.

А собственика на къщата беше излязъл от тялото си. Виждаше претъпканата огромна всекидневна, сигурно 80 квадратни метра, която отгоре, защото както казахме той беше буквално излязъл от тялото си, му се струваше препълнена с хора – усмихващи се, разговарящи, флиртуващи един с друг, пиещи питиета и опитващи морските ордьоври, който бяха наредени по-дългата маса, също плод на въображението на един луд психопат или просто отлъчен самотник.

Музиката звучеше тържествено силно, сякаш всичко това бе част от реалността, а не плод на въображението на Живко. Той продължаваше да танцува в онова състояние, познато само на индианските шамани след употребата на неповторим коктейл от природно създадени наркотици в добавка с огнена вода*.

Макар наистина къщата да бе празна, около стените в т.нар. бална зала бяха подредени фигури на манекени. Тези не бяха обикновени манекени. Бяха от най-детайлните модели. Всички до един бяха накипрени сякаш след малко ще тръгнат на петъчна забава, макар да нямаха крака и целият им блясък да бе изразен от създателите им само посредством моделиране на торса и главата им. Всички до един имаха перуки, както мъжки, така и женски. Жените дори имаха колиета около своя врат. Всички лица изглеждаха почти като истински. Тези странни гости на този виенски бал бяха облечени официално. Някой с фракове, други с дълги и скъпи рокли. Ако някой бе погледнал през прозореца на отдалечената от останалите къщи на плажа в Синеморец, сигурно в първия момент наистина би помислил, че тук действително има както обичат да го наричат младите днес – парти.

Ако някой видеше къщата край морето през деня щеше да я намери за странна. Ако я видеше в пет и четвърт сутринта, както в случая, без увеличената музика щеше да види в нея всичко психарско присъщо на лудите, склонни на ужасни престъпления срещу собствения си вид.

Истината беше друга, Живко просто бе самотен. Беше подготвил търпеливо цялата атмосфера, за да се опита да убеди съзнанието си, че не е. Забравяше обаче, че хората преди всичко са хора т.е. социални същества, черпещи сила от други хора, подобно на черпещото сила от земята митично божество, победено от Херкулес в един от 12 му легендарни подвига. Колкото и да се опитваше да създаде глъчката, нелепостта, лицемерието и непринудеността на една компания не му се отдаваше. И все пак беше доста близо до търсеното. Ето защо продължаваше да танцува, както никога до тогава.

Грамофонът щракна и песента свърши. Живко излезе за миг от хипнотичната идилия на собственото си съзнание. Направи крачка встрани и оставяйки за момент своята красива изкуствена дама пусна плочата отново. Не че нямаше и по-модерни средства за слушане на музика в къщата, просто искаше да бъде именно грамофонна плоча, която се върти с 33 оборота в минута.

Понечи отново да се върне при нея, но силен гръм откъм морето го стресна. Тази вечер имаше и силна буря. Всички рибари се бяха прибрали рано и наблюдаваха как огромни вълни започнаха да се бият една о друга, борещи се коя от тях да прегърне брега и да се опита да заинтригува най-вечното нещо на този свят.

В същия момент песента след кратка пауза, характерна за грамофоните отново започна, но това не бе най-странното събитие. На вратата, от която се влизаше откъм плажа във всекидневната се бе появила невероятно красива жена, облечена в тон с цялото тържество, което описахме по-рано. Най-странното бе, че тя не беше мокра, сякаш облаците и бурята навън бяха бягали от нея и й бяха правили път. Живко не забеляза това. Беше заслепен от нейната поява и усмивката й.

Косата и бе дълга, но бе прибрана над главата, като разкриваше женствената шия на своята притежателка, както и красивите сребърни обици, които не биха стояли по-добре на ничии други уши, както стояха на тези. Не беше гримирана, но беше най-красивото нещо, което организаторът на този бал беше виждал през живота си. Видимата и възраст трудно можеше да бъде определена, но и Живко не искаше и да го прави застанал вцепенен до грамофона.

– Ще танцуваме ли каза жената? – и пристъпи напред с най-чаровната усмивка, която никой художник още не е успял да улови, като сякаш невидима сила я носеше над лъснатия под на къщата.

Живко се поколеба за част от секундата, но прошепвайки си на подсъзнателно ниво – Майната му – тръгна към нея и кимна бавно и утвърдително, като усмивката му изгряваше, като онези вълшебни изгреви, които сме свикнали да виждаме да се продават от дребните търговци във всеки морски курорт на планетата, запечатани на пощенските картички.

Двамата се прегърнаха и започнаха да танцуват по-красиво от сутрешна роса, стичаща се по дългите листа на тревичките. По-красиво от гледката, която малцината покорили най-високите планини на Земята са видели от върха им. На Живко за миг му се стори, че цялата виенска зала е онемяла и наблюдава красивите движения на двамата, но бързо забрави за всичко друго, освен за своята дама, с която танцуваше сега и се надяваше това да продължи поне до края на вечността.

Песента звучеше. Морето се бе укротило, като малко дете, чиято майка бе наказала и то не издаваше никакъв шум от страх да не я ядоса. Облаците изчезнаха толкова бързо, както се бяха появили предната вечер. Първия лъч на Слънцето се плъзна по вълните на вече гладкото като стъкло море, а след това достигна до самотната къща на брега, където две души танцуваха танца, определен от боговете да сложи край на света.

*Огнена вода индианците са наричали уискито, което белите са им предлагали при първите си мирни контакти с тях

 

От изнасилвача Ханс

, , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s