Сочно парче месо с отверстие – наречено курва

Днес докато обикалях из безбрежната шир на ИнТИЕрнета (абе голямата работа) попаднах на една невероятна статия, която не мога да отрека бе написана по безкомпромисен и безапелационен начин. Не крия своето възхищение от подобни смели автори, защото често и аз се старая да бъда такъв.

Темата на статията беше за българските жени в наши  дни и по-специално за чейнджа ПУТКА-МОЛ. По долу ще цитирам статията и макар да е малко по-дълга, то със сигурност ще й се насладите….а накрая жените се сърдят, че сами са решили да бъдат курви…

Това произведение не се препоръчва на хора, които са чувствителни към неприличните изрази! В редакционния блог на Дойче веле Явор Фингаров пише на ръба между сатирата и треската. Бълнуванията му се раждат в един софийски клуб. Те просто се тресат като силиконово малеби. Те са там.

Те трябва да бъдат привлекателни. Задушно е, въпреки мощния климатик. Музиката е същата като миналата година, като преди 3 години, като преди десетилетие. Някои неща са евъргрийн, например – скудоумието на диджеите и музикалните оформители в България.

Жените са там. От грима физиономиите им приличат на платно на Кандински. Устиците им излъчват пренебрежение и премерена злоба. Поклащат стройните си тела, изваяни след стотици часове във фитнеса.

Тези тела са еднакви, заради еднаквите упражнения, заради еднаквите диети, заради еднаквите страсти. Лицата им не са безизразни, но в изражението им зее дупка. Дупка от ужасяващата липса на човечност, ужасяващата липса на Смисъл.

Клонираните атакуват

В потните сепарета, където срамните въшки се чувстват у дома си, като питони са се излегнали поувехнали чичковци. Вече оплешивяващите темета блестят под шарените диско-топки. С хищен поглед те следят парада на младата плът.

А той се провежда заради тях. Жените танцуват. Искат да бъдат забелязани, искат да бъдат черпени.

Не са проститутки, най-обикновени момичета. На възраст между 16 и 24. Вашите дъщери.

Танцуват разголени и чакат състоятелните чичковци да им викнат по някой коктейл. Искат да преспят в хубавите апартаменти на тези чичковци. А след това да бъдат заведени в мола.

Сексът, разменен за най-различни обходими ненужности, закупени с парите на чичковците, за тях не представлява морална дилема. Не представлява никаква дилема. Дали ще го нарекат „той ме кара да се чувствам желана“ или „той се държи галантно“ няма в случая никакво значение.

Може дори да бъде абсолютно акуратно артикулирано като „търся си богат мъж“. Но в случая формулировката няма никакво значение. Все тая как ще бъде наречен един геноцид, нали така?!

Гледал съм снимките им, дългите фотосесии във Фейсбук, крещящи „искам богат мъж“. Те са еднакви. Жените са различни, но само по име. Визиите (както те наричат външността си) са еднакви, желанията са еднакви, мечтите са еднакви, моралът е еднакъв.

Мелодраматичният поглед, замрежено насочен директно в обектива, предизвикателната чупка в кръста, нацупените устички, тоновете грим, тупираните коси, третирани с промишлени количества лак: така седят те, жените, с техните петсантиметрови поли, дълбоки деколтета, сутиени вечно с един номер по-малки, та да повдигат циците нагоре.

И те, тези жени, седят фръцнати в жалкия си вид и чакат чичкото. Като ги гледам как го чакат на бара, просто ми иде да им изкрещя: „За Бога! Интересно е, което не се вижда, защото което се вижда, вече спира да бъде интересно!

О, жени, знаете ли точно колко квадратни сантиметра от телата ви са останали интересни?!“.

Повръща ми се…

На бара седи момиче. Гледа злобно и сластно. Става ми гадно. Насочвам очи към тялото й, перфектното дупе, стройните й високи крака, нацупените силиконови устни, преливащите силиконови гърди.

Пола по-скоро дразнеща, отколкото изпълняваща функция. Токовете са поне 15 сантиметра. Гледам я, а напиращото физиологическо желание изобщо не е сексуално – иска ми се да повърна.

Тя също ме поглежда, за една десета от секундата интересът и влажността в очите й отстъпват пред суровата ярост на човека, чието време си изгубил.

За обиграния й поглед всичко вече е ясно. Раздърпаният ми пуловер, евтината цигара, 5-дневната ми брада: очевидно бедняга, който не може да я качи на мерцедес, да я заведе в мезонета си и после на шопинг.

Едва ли се е досетила, че мога да напиша някой и друг стих, пък и това едва ли може да бъде монетизирано.
Имам прозрение: щом жените използват масово такъв маркетинг за себе си, значи точно тази стока масово се търси на пазара!

И повечето мъже искат така опаковани жени. Това е тъжно.

Значи саморазбирането и самоопределянето на тези български жени е отчайващо принизено. Жената очевидно иска да бъде възприемана единствено като безмозъчен къс месо с дупка между краката – това с извинение към по-чувствителните читатели.

Като евтина курва, която за нищо не става – пак с извинение. А това ще е краят на еманципацията на българските жени.

Защото излиза, че те доброволно приемат подчинената си обществена роля, в която срещу вагинални екстри получават елементарни житейски луксове. Например – прахосмукачка, за да чистят под дивана, на който мъжът-шкембелия седи и гледа мач.

Смъртта на Смисъла

Да, явно няма Бог… И разсъблечените млади жени ще продължават като обезумели да се кършат под лъстивите погледи на дебелите състоятелни чичковци, и ще продължават да разменят вагината си за посещения в мола, и ще продължават да бъдат произволно заменяемо сочно парче месо с отверстие…

Стана ми задушно, излязох навън, запътих се към едно евтино кръчме. Докато се наслаждавах на спокойствието на малките централни улички, жените на София, там в онова заведение, започнаха бавно да умират в съзнанието ми.
Мир на праха им.

След въпросната статия авторът й Явор Фингаров естествено е нахранен доволно от селянчета, дето си мислят, че са вървежни. Самият аз съм селянин (без колело).

Ще ми се да отбележа, че обичам истинските мнения и не напразно преди време имах сайт, с именно такова име, защото ми е писнало от някви шибаняци, които ти дават акъл, че проблема бил в теб. Не не е …

АБЕ ВИЕ СЛЕПИ ЛИ СТЕ?

Оригиналния текст

От чичо ви Осама (скоро и него ще засегнем)

, , , , , , ,

  1. #1 by Kristal on май 4, 2011 - 8:47 pm

    Много точно казано. Това е вярно, за съжаление. Добре че на мен моловете са ми противни и не обичам да ги посещавам. Още по-малко пък бих се продала на някакъв плешо за разни тъпи парцалки.

  2. #2 by ПАЦКО on май 31, 2011 - 12:48 am

    ТАКА Е В БГ – засъжаление

  3. #3 by Y.M. on юли 21, 2011 - 11:21 pm

    Самата истина! Жалко е, но е факт.

  4. #4 by Tova e on юли 22, 2011 - 2:08 pm

    За съжаление това е самата истина…
    Още по-жалкото е, че почти всичките ми приятели мъже (за които смея да твърдя, че са интелигентни хора с ценности), им отичат очите като мине някоя такава покрай тях и не отричат, че без да се замислят биха си легнали (те използват доста по-цинични изрази, които аз ще си спестя) с подобно чучело!!!…проблема идва и от двете страни…

  5. #5 by ПАЦКО on септември 14, 2011 - 10:57 pm

    ТАКА Е

  6. #6 by Choko on декември 6, 2011 - 3:27 pm

    Не винаги богатия е дебел, стар и плешив. Както и не всеки дебел, стар и плешив има много пари. Макар че последните често минават в калабалъка за такива🙂 И да, наистина харесваме изваяните във фитнеса тела, поддържаната коса и кожа. Виновни сме !

  7. #7 by Lioness on юли 30, 2012 - 2:01 am

    Хехееее, ама си е така! Съгласна съм с вас, но нека върна жеста. :))) Без лоши чувства! :))) Не е породено от злоба или нещо такова. Надявам се да бъде прочетено с усмивка. :)))

    Те просто се движат с походката на кастриран лъв. Те са там. Те трябва да бъдат привлекателни, демонстрирайки гръдна обиколка по-голяма от моята собствена. Задушно е, въпреки мощния климатик. Музиката е същата като миналата година, като преди 3 години, като преди десетилетие. Някои неща са евъргрийн, например – слабоумието на диджеите и музикалните оформители в България.
    Мъжете са там. С личица по-фини и от женските. Устните им излъчват пренебрежение, надули са се като пауни с космическо самочувствие и много анаболи. Седят като пенсионери по сепаретата или свойски облегнати на някоя маса, гордо демонстрирайки във впита тениска мускулестите си тела, изваяни след стотици часове във фитнеса и стотици добавки в гърлата. Тези тела са еднакви, заради еднаквите упражнения, заради еднаквите диети, заради еднаквите страсти и химически боклуци. Лицата им не са безизразни, но грознеят във формата на идеално оправени вежди, по-тънички и от клечка за зъби, нацупени устни и хищен поглед ала Дон Жуан. Преки наследници на Дон Жуан, Казанова и всички велики любовници.
    С еднакви мускули и тениски, с еднакви желания и с еднакъв морал.
    Клонираните атакуват.
    В потните сепарета съзирам мачовци, като питони са се излегнали, окичени с ланци като вериги около дебелите вратове. Вече оплешивяващите темета блестят под шарените диско-топки. С хищен поглед те следят парада на младата плът. А той се провежда заради тях. Жените танцуват. Искат да бъдат забелязани, искат да бъдат черпени.
    Гледам ги всичките подобия от мъжки пол, но сякаш са клонирани. Те са еднакви. Различни единствено и само по име. Визиите (както те наричат външността си) ала назобен ат, и поведението ала Казанова, са еднакви, желанията са еднакви, мечтите са еднакви, моралът е еднакъв.
    Мелодраматичният поглед, замрежено насочен директно в обектива, предизвикателната мутра, нацупените устички, напомпаните мускули: така седят те, мъжагите, мутрите, с впитите дънки и тениски, та да изпъкват напомпаните като балон с хелии мускули. И те, тези момчета и мъже, седят фръцнати в жалкия си вид и чакат мацката или ”пичката”. “Ще те пръсна” или ”В тая поза правя тризнаци” излиза от устите им и ти иде да се обадиш в Карлуково и да сигнализираш за индивиди с фатални мозъчни изкривявания.
    Повръща ми се…
    На бара седи момче. Гледа свойски и властно. Става ми гадно. Насочвам очи към тялото му, перфектния бицепс, коремни плочки и извитата вежда ала Скалата. Риза по-скоро дразнеща, отколкото изпълняваща функция. Обувките са лачени или маратонки Найк, Адидас. Гледам го, а напиращото физиологическо желание изобщо не е сексуално – иска ми се да повърна или да го ударя.
    Той също ме поглежда, за една десета от секундата интересът и влажността в очите му отстъпват пред похотта, която е предизвикана от роклята ми и премерено положените ми на показ крака. За обиграния му поглед всичко вече е ясно и ми дава да разбера, че мога и няма да има против да набера роклята нагоре. Едва ли се е досетил, че мога да напиша някой и друг стих, пък и това едва ли може да бъде монетизирано.
    Целта им: секс в някоя от тоалетните или свирка под масата.
    Тъжно.
    Значи саморазбирането и самоопределянето на тези български мъже е отчайващо принизено. Мъжът очевидно отчаяно иска да бъде везприет като обигран мачо, тежкар, големия пичага, който трупа бройки не толкова заради удоволствието, колкото за похвалата, че и не дотам ефикасно – това с извинение към по-чувствителните читатели от мъжки пол.
    Стана ми задушно, излязох навън, запътих се към един денонощен магазин за шоколад (е, и аз си оставам жена). Докато се наслаждавах на спокойствието на малките централни улички и на шоколада, и мъжете на София, там в онова заведение, започнаха бавно да умират в съзнанието ми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s