Човекът, който изяде всичко.

Той беше висок, къдрав с пъстри коси и зелени очи. Главата му се удря в небето.

-Има ли някой? – изкрещява и от устата му изхвърча нещо и потъва безжизнено в безкрайните поля на изоставената му вечеря. Вечерята, на която той прекали.

На края милата му майка ето я. Глава върти, висяща на кожа. Любимата – няма я. Изядена на цяло. Баща му драг – наръфан на половина. А сестра му…Сестра му с откъснато чело лежи на пода в някаква стая до труп на куче, умряло в съня си.

И пак беше гладен и жаден!

„Кръвта засъхна навсякъде! Даже няма какво да пия!” мислеше си той. И затова почука дали и от горната трапеза не мога да му дадат нещо.

-Искам и вашето! Знам, че имате!! – закрещя и заблъска по-силно той. – Отваряйте веднага!!!

Тогава те отвориха изведнъж и му дадоха всичко…

И той го изяде.

гост автор: Батман от село Завой, Ямболско

, , , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s