Късната закуска

Toй се обърна към нея. Лицето й вече беше станало толкова студено, че друга дума освен камък не ми идва в главата. Камъкът обаче не е толкова крехък…

–        Добро утро, красавице! – прошепна й нежно той.

Същият поглед.

–        Толкова много те обичам, мила! Знаеш го, нали?

Пръстите на ръката му преминаха през това, което едно време е било косата й. Цял кичор остана в дланта му. Леко притеснен го върна обратно.

–        Не си гладна повече…ще отсервирам…

Същият поглед.

И той стана, разчисти приборите от масата, занесе ги до мивката и ги изми внимателно един по един. Избърса бавно ръцете си в закачената кърпа от дясно. Извади тенджерата от печката, взе две от измитите чинии и сипа по една порция от все още топлия задушен заек. Напълни две чаши с вино, сложи всичко върху сребърния поднос и се върна в другата стая.

След като сервира и подреди грижливо масата, той легна обратно до нея на пода и й прошепна нежно:

–        Добро утро, красавице!

Същият поглед.

гост автор: Едгар Алън По (  .  )(   .  )  и едно мъдо на име Никезо

, , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s