Смисълът е скрит в контакта

Той го промуши в корема и му прошепна в ухото:
– Ето това е моментът, след който няма да сме същите.
Цялата ярост и отчаяние се завъртяха в очите му, търкулнаха се по миглите и се спуснаха надолу по бузите му. Тялото се свлече на земята , издишвайки за последно.
– Не бях забелязал, че си се облякъл толкова леко в тази студена нощ – каза Х , гледайки безжизнения. Бръкна в джоба на сакото си. Извади си цигара. Запали я. Огледа се и се насочи към тъмния ъгъл на площада. Пламъците от сградата продължаваха да се подават от прозорците като въодушевени зрители след финала на неповторимо представление.
Спря някакво такси. Скриха се из улиците. На някакъв светофар шофьор на съседна кола погледна Х и в продължение на няколко секунди очите им не се отделиха един от друг. Не след дълго лицето на Х се изкриви в усмивка , което сякаш подразни новото му другарче в играта на нервички, което започна да ръкомаха. „Педал , педал!!! К’во искаш от мене бе???!!! А?!? …“ се четеше по устните му. Картинката в таксито на Х не се промени , с изключение на факта , че в пейзажа бавно изникна среден пръст. Лицето на „шофера“ зейна като чекмедже , от което току що е била извадена тлъста пачка пари. Х започна да почуква по стъклото с пръстените си , което вече принуди „събеседникът“ му да изкочи от колата на кръстовището и да се втурне към ухиления. Шофьорът беше едър мъж , на средна възраст , „млад чичка“ , и тоновете алкохол личаха по зачервената му мутра. В момента , в който той отвори вратата от вън , Х се завъртя и му заби ботуша си право в лицето. Мъжът вирна глава на горе , изричайки нещо нечленоразделно и се изсипа на празното платно.
– Тръгвай! Тръгвай! – закрещя Х на своя шофьор , хилейки се и подскачайки с изцъклени очи.
Тя го позна. Погледите , които му хвърляха различни хора по улицата , заведенията и автобусите той много добре различаваше. Накуцвайки , заради няколкото чифта обувки , които се бе наложило да изтърпи , за да излезе , той разбра , че тя знае кой е той . Х се подпря на вратата на клуба. Тя започна да се приближава към него в ритъма на „Venus In Furs” на Velvet Underground , излизаща от клуба. Тя извъртя глава на страни сякаш , за да се огледа в невидимо огледало и продължи към него. На Х това му хареса. Не толкова изпъкналите й форми , не краката , завършващи в „блестящи ботуши“ , не начинът по който дърпаше от цигарата и издишваше дима в кристалния въздух… Отровата , която бе погълнал последните няколко часа преди , след и около случката на кръстовището беше само модификатор за съзнанието му. Момичето беше магьосница, която без да говори , без дори да се усмихне се впи в него и го блъсна върху отворената отзад врата. Телефонът му звънна. За един миг той се отдели от нея и погледна към джоба на сакото си. Тя му заби шамар и си напъха ръката в панталоните му. Х я хвана за косата и я дръпна назад. Започна да я целува по гушата , която вибрираше от тихите стонове , които тя издаваше.
Магията действаше. Той я повлече на горе по стълбите покрай входа на клуба. Някой му подаде свита цигара в движение. Озоваха се на улицата. „Нека да те видя гола…“ пееше целият бар. Думите се удряха в дърветата отатък улицата. Х си дръпна от цигарата. Момичето разкопчаваше дънките му. Някаква групичка се отдалечаваше на долу по улицата.

– Искам… искам го! – изпъшка момичето на колене пред него. – Искам да ми пееш!! – Х се изсмя, а дамата прие всичко , което се подаде от панталоните му. Някой се появи от стълбите , но се скри веднага.
– О , имаме си компания… – каза Х – Не би отказала малко компания , нали мила? – оттатък дърветата се чуваше глъчка. Кола пълна с хора. И музика. – Време е…хаха…време е , дарлинг! – Х я вдигна, държейки я за ръцете, а тя започна да го целува. Той се смееше. Затичаха се през улицата и се скриха в дърветата.
От другата страна на малката горичка, на фона на лилавото нощно небе колата спря до единствената къща наоколо. Хора наизлизаха от колата и се скриха в къщата.
Х и момичето вървяха бавно , но решително като от време на време се опираха на някое дърво за целувка… На една от тези спирки Х я обърна с гръб към него, вдигна й полата и свали бельото й. Имаше дълги крака с тъмни чорапи , стигащи почти до края на бедрата й. Почти…
– Смисълът е скрит в контакта… – изстена тихо момичето и обхвана в страстна прегръдка дървото пред себе си.

– И започва песен… – почти изпя Х.
Някой беше застанал точно на колоната , усилвайки още повече „Have Love Will Travel” , когато Х отвори входната врата от вън. През началните акорди на песента се чу гърмящият звук на събаряща се маса , обсипана с бутилки, чаши и да…всичко останало.
– Хаха , интересно място за пир! – каза Х – Точно на портите на двореца. Някой да не си тръгва?

– Копеле! Май не ни харесваш подредбата , а? – Това беше У. С бутилка в ръчица и цигара в другата той се втурна към Х. Двамата се целунаха. У беше по – висок от Х и за това се навеждаше като говори – До къде можем да стигнем , копеле?
– Мисля , че виждам… – каза Х и взе тънката , свита , миризлива папируска от ръката на У – Уредил съм всичко , хаха…
– А не ми се обяснявай тука ‘е … Тъпанар! – Отбеляза му У и го повлече в съседната стая.

И там го познаха. На него това му харесваше. От както бяха станали популярни той се наслаждаваше на всеки миг слава до степени на тотално отвръщение.

От уста на уста , буквално и не , Х се изкачи по стълбището на втория етаж. В мъглата останалите от групата свиреха на фона на неравномерно мърдащите се тела на двойки, тройки…по канапетата. Имаше и една по – голяма групичка на леглото в дъното на стаята. След като го видя , едно момиче от диванче точно до стълбите , се отлепи от общото тяло , от което беше част и се доближи до Х. Беше руса. Беше гола. Беше влажна. Мокра! Вино , пот … ?
– Искаш ли да ми кажеш какво следва в съня ти? – попита го тя , милвайки го по косата.
– Казваш ми колко деца си заклала брутално и погребала завинаги в кариесите си тази вечер. – отговори й Х като последните 4-5 думи изрече в засилващ се смях. Момичето за миг помръкна. Взе чашата вино от ръката му , отпи и му се изплю в лицето.
– Ето ти малко и на тебе, педераст шибан! – каза момичето и се скри в мъглата.
– Класика! Класика!! Абсолютна класика, мамка му!!! – заключи Х , свличайки се до парапета на стълбите. Смехът му звучеше точно като вокален акомпанимент на музиката , която свиреха останалите музиканти. Безкрайната мелодия за шегубиецът , който говори сериозно.
– Влизаш , когато аз си тръгвам! Прагът е нашата приказна сцена! – Запя Х и всички закрещяха с него. Ритъмът се захранваше от „аплодисменти“ плът в плът навсякъде в помещението. У се появи с нова цигара и му посочи наляво по коридора. Някаква фея се усмихваше като видение в светлата баня в дъното със свита банкнота в ръка. Х се изправи на крака , с намерения към нея , но някакъв тип му се изпречи , говорейки разпалено и размахвайки пръст. Непознатият се клатушкаше и стискаше бутилка в другата ръка.
– Абе ти да не си барабанист бе , брато? – попита Х , леко ухилен с примрежени от дима очи.
Странникът зяпна учудено, а Х му се изблещи като огледало. Това като че ли вбеси първия и той замахна с бутилката. В този момент У се появи от някъде , хилейки се високо и го блъсна силно на долу по стълбите. Крака заиграха по парапета като пръсти в струни. Човекът направи всичко на всичко две кълбета и се спря в краката на някакви хора на междинната площадка на стълбището.
– Всъщност… трябва да тръгваме! Нямаш време за глупости. – каза У на Х , докато гледаха краткото представление между двата етажа на къщата.
Тълпата ревеше. Х се забавляваше искрено. По време на солото на едно от парчетата той издърпа едно момиче на сцената и го целуна. Едната му ръка беше на задника й , а другата държеше микрофона. Не отделяше поглед от публиката. Изведнъж той я бутна обратно в тълпата , солото свърши и той запя. Пя около половин минута , без да спре. Прегърна басиста , който се намираше близо до него и сега отпиваше с една ръка от бутилката , седяща на една от колоните. Не отделяше очи от прожекторите и хората прад него. Падна на колене. Не спираше да гледа напред.
– Оставям ни там на лодката в слънчевото езеро… Никога уплашени , никога будни! – изкрещя Х. Наведе се за чашата пред него. Отпи. Дръпна от някаква цигара на пода. Обърна се назад и видя У , който също го гледаше.
– Никога уплашени , никога будни! – Изпя отново Х. Затвори очи и се просна назад по гръб.

Момичето се носеше навътре по тълпата. Полиция нахлу от всички краища на залата. Песента не беше свършила…

Автор: Никеца

, , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s