Кратката история на един

Ден. Живота вървеше бавно търсейки горчивата истина за своята природа. Пътят не свършваше, а слънцето бавно залязваше на капризния хоризонт, оставяйки небето в цветовете на войната.
Човекът тръгнал изправен, сега беше наведен и гледаше шосето изпод краката си. Стъпка след стъпка, километър след километър, а пътят нямаше свършване. Понечи да се изправи и да погледне към все пак красивия залез, ала не успя. Нещо сякаш му тежеше на врата и дърпаше главата му към земята. Опита отново, но отново не успя…и така няколко пъти. Накрая си каза :
– Майната му. Нали виждам пътя, все ще ме отведе някъде.
***
Нощ. Човекът продължаваше да върви, но вече усещаше умората в ставите си от дългия път. Не беше виждал жива душа откак бе тръгнал, ако не бройм куцото куче, което се размина с него преди половин час. Зад него се дочуха стъпки, сякаш някой го настигаше…или бяха неговите собствени, той не можеше да прецени. След миг зад гърба му се чу глас:
-Накъде си се запътил, старче? – каза гласът.

Без да се обръща, човекът продължи да върви. След малко с него се изравни един младеж и го погледна ухилен.Повтори въпроса си:
-Накъде си тръгнал? – каза младежът. А старецът дори не го погледна.

Изражението на младежа се промени и той си даде вид, че не е казал и дума и продължи напред задминавайки стареца. Едва го подмина и човекът му каза:
-На някъде!
-А къде е това някъде? – попита младежът и без да спира погледна към човека зад него.
-Не знам.А ти?
– Аз отивам е-е-ей там – рече младежът и посочи по посока на пътя по който вървяха. – Там ще стана голям човек.Тук може да съм никой, но в края на този път, ще съм някой.
-Момче аз също като теб вървя по този път от отдавна, ама не му се вижда краят. Ти знаеш ли къде точно отиваш?
– Знам. – отвърна уверено младежът.
– И къде отиваш? – повтори въпроса си старецът.
– Ами, не знам как се казва, но като го видя ще го позная.Сигурен съм!
Старецът изтюхка тихо и обърна поглед към момчето. Сега то изглеждаше странно, но не глуповато, като в първият момент, когато двамата се срещнаха, а някак умислено и мъдро.
-Късмет друже – каза старецът и само се усмихна.
– Искаш ли да вървим заедно? – попита момчето.
Старецът не му обърна внимание и продължи да гледа умислен шосето под краката си. Сега само лунната светлина му помагаше да види пътя, но поне беше пълнолуние. Сякаш с последни сили, но продължавайки да върви старецът продума:
-Върви напред синко, стар човек като мен само ще те забави. Върви и дано да намериш това, което търсиш по-скоро. – каза наведеният старец и продължи да върви с една убиващо монотонна крачка, която издаваше колко път е извървял, но той все пак продължаваше да върви и вероятно щеше да върви докато не умре.
Момчето се усмихна любезно кимна към дядото извърна главата си и с равноускорителна крачка се отправи напред по посока на пътя, който изглеждаше примамливо осветен от пълната луна.
***
Ден. Старецът вървеше вече твърде дълго. Почти беше наведен наполовина на тялото си и усещаше, че живота го напуска. Знаеше, че не може да спре не и сега, когато бе изминал толкова много път и вероятно вече беше близо до своята цел.
***
Нощ. Умората вече съсипваше човека, а той все по-често отхвърляше от мислите си идеята за почивка. Бавно, сам убеди себе си и се отказа. Продължи да върви със същото монотонно темпо. Щеше му се да е като младежът и да може да върви по-бързо, но знаеше, че вече е на възраст и не може да поддържа онова темпо, което поддържаше, когато беше по-млад.
***
Тази вечер луната не се забави да изгрее на небосвода над пътя и не пропусна да освети падналото, студено тяло на един самотен пътник проснато върху сивото безкрайно шосе.

, , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s