Един безлично сив свят

София…8:30 часа сутринта – сивите автомобили със сивите хора по сивите улици, обляни от сивата мъгла на един сив свят . Когато за първи път стъпих в София, носех със себе си романтиката на мечтателството и надеждите обагрени от непринудеността на моята младост и макар да виждах сивото, интерепретацията ми за него се заключaваше в странното чувство изпитвано от героите в стар шпионски филм от  студената война със високите хора обгърнати в дълги сиви шлифери и носещи куфарчета.

Надеждата, че сивото е всъщност нещо положително или ако не е, то ще бъде сиво само в началото или някакси различно сиво, изпълнено с динамика и движение , но както често се случва в милата ни родина, където нещата никога не са такива, каквито изглеждат и този път бях излъган, нещо което с пълна сила продължава да ликвидира идеалиста в мен. И въпреки, че съм човек на крайностите, цялата фауна на този град продължава да се забива в гърдите ми и да измества спектърът на моето съзнание търсещо идеал към сивото. Но не онова сиво на класическите писатели и поети, а по-скоро към това монотонното, на чистачките и секретарките.

Давам си сметка, че колкото и бързо да се движи това сиво физически, то е изпаднало в състоянието на една безтегловна  и безцелна апатия.

…Липсва ми културата , но истинската, тази която е направила хората – Homo sapiens, а не псевдо-интелектуаците, никнещи като гъби  и търсещи евтини забавления и предлагащи в замяна „културата“. Използващи чужди заблудени души, търсещи всевъзможни начини да бъдат „различни“ и откровено жертващи повече, отколкото могат да си позволят в името на „индивидуализмът“. О, само да знаете колко сте еднакви…Най-добре можете да го усетите, когато става въпрос за пари, защото тогава независимо колко са „възвишени“, „културни“ и тази моя любима думичка „ART„, те са толкова еднакви, толкова плитки, толкова безлични и жалки, глупави и алчни, тъпи и лакоми, че просто Ви се повръща от техният вид, а именно хора без ценности.

Една пасмина създаваща боклуци с жалка стойност, която само те намират в тях и тръбят макар и уж срамежливо – колко са талантливи, колко са велики. Един ден тези хора ще получат това, което търсят, а именно истината и ще я получат в лицето и то студена. Тогава осъзнавайки, че те всъщност са част от масовката на сивите хора, ще трябва да приемат поражението си … те обаче ще се опитат да прегърнат своето поражение и вдигайки го високо, като главата на вражески командир, ще се опитат да ни убедят, че това е ефектът който са търсили, интерпретирайки го като голям и неповторим успех за тях, твърдейки че е нещо ценно, нещо велико, нещо за което си заслужава да умреш … но не и те.

Януси на каузите и идеите , едно стадо без пастир, но с кауза с етикет…за цена на нея.

От РамбоСилек

Advertisements

, , , , , , , , , ,

  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s