120 секунди

Влезе в бара. Седна. Поръча 4 големи уискита. След минута те вече го чакаха на бара. Плати на бармана и изпи на екс първото. Остави чашата. Изпи второто. Третото. Запали цигара. Дръпна бързо и нервно. Алкохола започна да действа. Поръча си сода. Плати и нея. Изпи я на един дъх. Посегна и отпи бавно от четвъртото уиски. Дръпна още от вече преполовената цигара.

Пияни мечки в гората

Виното свърши. Нощта бе към своя край, а всички бяха изпопадали по гладкия под. Наоколо цареше алкохолно-социален хаос в своя пълен пост-автентичен етап. Масата беше разхвърляна. В полу-изядената салата си личаха няколко фаса и две вилици, попаднали там сякаш отнесени от Ел Ниньо.

Полет над мърда или брейнсторминг разказ за един дъжд, една нощ и едни хора

Днес ще споделя един нов разказ с вас. Формата му е малко необичайна, но искам да ви дам повече свобода, за да усетите режисьорския полъх зад ушите си и да създадете своя собствена сцена. Детайлите са за автори, които подценяват своята аудитория, а в случая не исках да е така….enjoy

Един разказ от Фредрик Браун

Преди няколко седмици изчетох всичко до което се докопах от Фредрик Браун и силно ви го препоръчвам. Човека е болен мозък и ще направи холивудските филми да ви изглеждат като обяви за дограма….

Самотен изгрев

Днес ще ви представя поредния си посредствен разказ…мисля, че шизофренията вече почва да ме побеждава

Ето го и него:

Самотен Изгрев

Живко беше пуснал от грамофона да звучи онази песен за танцуващата кралица на ABBA. Беше взел единствения цял пластмасов манекен в цялата къща. Прегърнал го така, все едно в ръцете си държеше жената от своите сънища, той танцуваше, ли танцуваше. Танцуваше така сякаш се намираше на виенски бал от 18 век, а всички погледи бяха вперени в него и в неговата дама.

Диалози на пениса – част първа „Мухльовци”

*Настоящата публикация се посвещава на всички изгубени души, отричащи това, в което до вчера са се клели, както апостолите в Исус Христос, както предателите, част от четите, борещи се за българското освобождение…днес те са сред нас, но са професори…по история. Специално се посвещава на поредния глупак и професор Пламен Цветков (написал един безкрайно нелеп учебник – „Светът през ХХ-век”, който е и причината за този микро говняк, който съм си позволил да напиша).

 

Нещо като пролог

Писна ми да защитавам хора, които не харесвам, но въпреки всичко ще го правя заради най-нелепия лов на вещици в историята на тази държава. За когото и да гласувате нищо няма да бъде променено, вече сякаш е късно за мирна промяна, колкото и да е тъжно това.

Непоискано търговско съобщение №14322

Днес ми направи впечатлени колко интересни думички са се събрали в “Бурята с етикетчета” на блога, та репих да съчиня една кратка и несъдържателна история от тях.

Работник или една нелепа интерпретация на свободата, равенството и братството

Денят беше към своя край. След цял ден, отнел завършването на последния етап от поредния, новостроящ се мол в столицата, работникът стоеше седнал на дълга около 3 метра метална греда, която явно щеше да се използва за парапет и дояждаше своя обед. Слънцето, което сякаш беше излязло в платен отпуск рядко се показваше през тези студени зимни дни изпълнени с мъгли, смог и студ. Работникът се опита да