Днес ще споделя един нов разказ с вас. Формата му е малко необичайна, но искам да ви дам повече свобода, за да усетите режисьорския полъх зад ушите си и да създадете своя собствена сцена. Детайлите са за автори, които подценяват своята аудитория, а в случая не исках да е така….enjoy
***
Дъжд с аромат на тор и липа
потен
тежък
влажен
труден и бавен
редки, но големи капки
миризма на озон примесена с дъх на мокра кокошка
натежала трева огъната в посока на дъгата
прокрадващо се за миг или два измамно слънце
врящи нервни облаци
диамантени паяжини натежали от дъжда
раздразнени полумъртви насекоми
ситен град
объркан вятър люшкащ обезумяло дърветата
отчупен клон
убита котка
залез по време на градушка
сумрак, а след него нощ
дъжда неспирно кипи
агресивни грамотевици напомнят за мимолетността на живота
малки страхливи катерички гледат изплашено от близката хралупа
осем деца си разказват страшна история седнали в кръг, без да усещат дъжда, погълнати от страх и любопитство
най-страхливата луна
вълчи вой на край на света
дъжда спря
последна светкавица изкъртва парче реалност от небето и си заминава завинаги,така както е дошла без никога повече да се върне или дори да погледне назад
лампа светва
чува се пукот
куче лае
жена плаче
една смърт
***
от трапера Петко
