Една брутално закъсняла статия

Не всичко е бизнес, понякога е лично.

Това е статията, която отлагах най-дълго време. Знаех, че рано или късно ще се стигне до нея и все пак много хора ще ги заболи от това, което ще напиша в следващите редове. Подобно на един шахматист, аз винаги търся нови аргументи, за да усложня спора и да го направя по-интересен и разнообразен. Нормално е тези аргументи понякога да са в мое предимство.

Омръзна ми борбата с вятърни мелници, която някои измислени „водачи” пропагандират постоянно. Днешната статия се посвещава на всички, чиито родители или дори самите те имат висше образование, завършено или започнато по време на комунизма и днес плюят и бягат като дявол от тамян от това понятие и този строй и общество. Аз както и друг път ще заявя, че не съм комунист и ще ви кажа, че човек не е задължително да има парламентарни или не пристрастия, за да каже истината в очите. Истина, за която много хора едва ли са си давали сметка.

Ето я и нейно резюме – драги деца на висшисти, мили висшисти, завършили по времето на комунизма, защо днес плюете нещото, което ви е дало живота, който живеете. На моя баща не са му дали възможност да учи (Археология – с нужния успех), на вашите (ако са такива) са дали. Защо? Защото не са били комунисти ли? Дали?

Баща ми не е комунист и всъщност е бил на косъм от уволнение по време на промените заради анти комунистически изказвания. И все пак това не пречи аз да бъда обективен и да се старая да проумея всяка идеология, която подкрепям или срещу която се боря. Този казус за мен е личен и ми омръзна да получавам нелепи отговори от хора, към които отправям своя въпрос в 90% от случаите дори няма такъв, а следва промяна на темата. Искам отговор, искам истината. Как и защо? Защо днешните анти комунисти имат комунистическо висше образование? Ако са били антикомунисти тогава, как са ги допуснали до тази привилегия и защо за едни може, за други не? Не е ли това основата на днешната политическа дъга и хамелеоните у нас?

Ето една истина. Тя боли, тя сърби, тя дразни, тя обрича на омраза, нали? Защото днес „революционерите” във вашите очи са именно синове и дъщери, че понякога и самите тези хора. Къде беше техния бунтарски дух, къде остана днешната им непримиримост, която сега заявяват все по-безочливо, хапейки ръката, която им е дала хляба или и те като апостол Петър днес плюят вчерашния си Христос.

Една горчива истина за един цял народ. По кого плюете? Кого мразите? Мразите собствените си роднини, собствените си майка и баща, баба и дядо? Защото те днес са други, те са различни, те са антикомунисти, нали? Е не е ли това върха на лицемерието на една нация, не е ли това именно нещото, от което искаме да избягаме.

Откровено свалям шапка на всеки, които си е признал, че е бил от партията (която не е била задължителна за всички, можело е да си безпартиен), за останалите не заслужават и плюнката ми в лицето си. Тези, които са си признали, ако не друго поне имат доблестта да бъдат мъже и истински хора и макар Титаник да е потънал, те не са напуснали кораба, както това са направили днешните скапани плъхове плъзнали навред. Иска се чувство за чест, каквото днешните анти комунисти нямат (търся прецедент – > ползвай коментарите).

За тези, различните според властта – Вие сте жалки, страхливци и недостойни хора. Пожелавам ви да ви се връща, вие за мен сте политическите амеби на демокрацията, раболепни слуги на прехода и истински роби. Вие дами и господа, държахте чука, който заби пироните в ковчега и с методичността на самия Сатана и днес изливате лъжи един срещу друг в опит да се изкарате непокварени и достойни. Нещо, което не можете да си купите с всичките пари на света, това се купува само с честни и понякога себеотричащи дела в името на общото благо.

от Човека , който след като всички си отидете ще остане на хълма, защото там е роден и там ще умре