Рядко пиша нехейтърски неща, но днес ще напиша нещо тъжно.
Съвсем скоро от моя живот завинаги си отиде най-добрия човек, който съм познавал някога. Именно това е причината за това заглавие. Просто никога не съм усетил злоба, завист, егоизъм или нещо друго, което всички останали сякаш притежаваме в някаква степен. Знам, че ако има Рай, то този човек ще бъде там със сигурност, и не го казвам, защото ми е бил близък, а просто, защото такива бяха фактите. Раят съществува за тях, не за мен и вас,
Иска се воля да бъдеш добър, но истински добър, а не просто позьор и модерен. Не просто като анти стресова терапия, а като начин на живот. Нещо, което носиш дълбоко в себе си и винаги те кара да се усмихваш, да прощаваш, да бъдеш голям човек, независимо от трудностите, неволите и проблемите, с които се бориш.
Яд ме е. Яд ме е, че живота не е справедлив, но явно нищо не мога да направя по този въпрос. Остава ми само да си спомням, да не забравям, че начин винаги има. Не защото искаш да си по-добър от другите не защото, така трябва, не защото сме общество, а просто заради самата доброта. Да даваш, да даваш и да не искаш нищо насреща, защото можеш да озаряваш по неповторим начин човешките души.
Сигурен съм, че ако има Рай, той е създаден за такива хора (не познавам друг, за който да кажа същото). Този човек е бил сериозна част от детството ми и малко или много ме е оформил като човека, който съм днес. Аз не съм такъв, сигурно и никога няма да бъда. Това е причината загубата да е толкова тежка за мен.
Съжалявам, че нямаше с какво да помогна и нямаше как да променя горчивия ход на съдбата. Може би понякога изпреварваме своето време с появата си на този свят и вярвам, че този случай е именно такъв, но начина, по който този човек живя своя живот ни кара да се замисляме какво би станало, ако всички бяхме такива, нямаше ли да живеем в един съвършен свят. Един свят на обикновените хора, каквито всъщност сме, без партии, без омраза, без недоволство, без слепи амбиции. Един свят докоснат от ангели и потопен в безкористността и обичта, които истинските хора могат да му дадат.
Казвам сбогом на най-добрия човек, който е бил част от моя живот. Част от мен си отива завинаги заедно с него в търсене на великия светъл път на Вселената, където добрите хора са безсмъртни, там, където ще открием надеждата, светлината и любовта.
Посвещава се на
МАРИНА ГЕОРГИЕВА ШАБАНОВА (моята баба)
Дори след като я загубих, тя продължава да ме учи да бъда по-добър. Жената, която ме научи да бъда достоен човек.
Съжалявам бабо, за жалост вероятно никога няма да бъда такъв., каквато беше ти….
*Допълнение:
Посвещавам статията и на своя дядо, който почина 25 дни след нея
ЯНИ ПАВЛОВ ШАБАНОВ (моят дядо)
