Той беше висок, къдрав с пъстри коси и зелени очи. Главата му се удря в небето.
-Има ли някой? – изкрещява и от устата му изхвърча нещо и потъва безжизнено в безкрайните поля на изоставената му вечеря. Вечерята, на която той прекали.
На края милата му майка ето я. Глава върти, висяща на кожа. Любимата – няма я. Изядена на цяло. Баща му драг – наръфан на половина. А сестра му…Сестра му с откъснато чело лежи на пода в някаква стая до труп на куче, умряло в съня си.
И пак беше гладен и жаден!
„Кръвта засъхна навсякъде! Даже няма какво да пия!” мислеше си той. И затова почука дали и от горната трапеза не мога да му дадат нещо.
-Искам и вашето! Знам, че имате!! – закрещя и заблъска по-силно той. – Отваряйте веднага!!!
Тогава те отвориха изведнъж и му дадоха всичко…
И той го изяде.
гост автор: Батман от село Завой, Ямболско
