Една стара история за късмета и шанса

Историята ми попадна случайно, та реших да я споделя с вас. Жалко, че не знам откъде идва и не мога да дам съответният линк на оригиналният източник, но все пак мисля, че ще се насладите на тази интересна притча.

Не се знае мястото на публичният дом, но в него работил млад мъж, портиер.Докато бил той на смяна винаги имало в пъти повече клиенти, следователно повече пари за шефа и труженичките и само доволни клиенти. Когато обаче нашият герой не бил на смяна нямало никакъв оборот.

Шефът на дома извикал портиера при него и започнал да го разпитва, каква е тайната на успеха затова, че когато той е на работа да има толкова много клиенти, всички да са доволни и все при него идват. Шефа искал портиера да му напише, как като дойде клиент той разбира точно при коя да го прати, да напише редовните клиенти с кои жени обичат да спят и новите как ги намества по стаите.

Обаче портиерът бил неграмотен – не можел да чете и пише и след като обяснил това на шефа си, той побеснял и го уволнил, въпреки че той му докарва голяма печалба. Просто не можело при него да работят неграмотни хора без образование.
И така след като портиерът изгубил работата си и не успял да намери друга в града бил принуден да се върне на село. Там той изкарвал някой лев, като помага на свои съседи. Поправял мотики, трактори и всевъзможни инструменти, всичко каквото се наложи.

След време започнал да ходи до града да купува материали и сам да прави инструменти и да продава. След няколко години направил свой собствен цех. Започнал да работи с фирми на едро и да изкарва луди пари.
Човека вече остарявал и искал да остане запомнен, затова той решил с натрупаните пари да подари на селото едно училище, за да няма като него хора, които не могат да четат и пишат. При откриването на училището цялото село се събрало в двора, ръкопляскали и се радвали.

Излязъл кметът изнесъл реч, поздравил нашият герои, направил го почитен гражданин, извикал го да се разпише и да напише нещо като послание на първите ученици. Тогава човекът казал, че е неграмотен и не може да чете и пише. Всички хора от селото се учудили и направо не могли да повярват. Тогава кмета го попитал “Ти без да можеш да четеш и пишеш направи всичко това, направи от нищо нещо, а ако можеше да четеш и пишеш какво ли щеше да правиш сега?”, тогава нашият герой казва: “Щях да съм портиер на публичен дом”.

От Иисус Аллах Буда

About these ads