Кратката история на един

Ден. Живота вървеше бавно търсейки горчивата истина за своята природа. Пътят не свършваше, а слънцето бавно залязваше на капризния хоризонт, оставяйки небето в цветовете на войната.
Човекът тръгнал изправен, сега беше наведен и гледаше шосето изпод краката си. Стъпка след стъпка, километър след километър, а пътят нямаше свършване. Понечи да се изправи и да погледне към все пак красивия залез, ала не успя. Нещо сякаш му тежеше на врата и дърпаше главата му към земята. Опита отново, но отново не успя…и така няколко пъти. Накрая си каза :